Основните български народни музикални инструменти са неразривно свързани с традициите и обичаите ни, с историята и бита ни. Възпявани са в литературни произведения, изобразявани в картини, неразделна част от корените ни и народното творчество. На основните български народни инструменти дължим фолклорната музика.
Богато е разнообразието от български народни инструменти, под чиито съпровод се раждали красиви български народни песни, виели се кръшни хора, но основните се броят на пръстите на ръцете и продължават и днес да бъдат част от фолклорни тържества празника и делника на българина.
Най-големите музикални инструменти в света
Основни български народни музикални инструменти – кои са те?
1. Кавал
„Я надуй, дядо, кавала,
след теб да викна, запея“…
Кавалът е сред най-характерните за народната ни музика инструменти, гласът му се носел над почти всички фолклорни области, но е най-характерен за народното творчество на Тракия, Лудогорието и Добруджа. Една куха тръба с отвори, каквато представлява кавалът на пръв поглед, ражда музика, пленяваща сърцата, музика, преодоляваща времето и пространството, разказваща истории.
Дълбокият и чист звук на този духов музикален инструмент, меките тонове, заради които често е наричан в народното творчество „меден кавал“ или кавал с меден гласец, не оставя безразличен никого, насладил се на изпълнение на него.
Зараждането на кавала като музикален инструмент ни връща преди новата ера, когато още са съществували прототипи на кавала, поради което считаме този инструмент за най-първичния духов инструмент в света.
Прародителите му са сирийски и египетски музикални инструменти, а в съвременната му форма е наследник на тракийските музикални инструменти, като днес са познати няколко вида кавали, различаващи се един от друг включително и по големина. Изкуство, изискващо много майсторлък и умения, е свиренето на най-големия сред кавалите, тъй като е най-трудно.
Кавалът е сочен като най-популярния народен инструмент у нас.
2. Гъдулка
Сочена от повечето източници като втория по популярност народен инструмент в страната след кавала, гъдулката е от групата на струнните лъкови инструменти. С помощта на лък се осъществява извличането на звук от този народен музикален инструмент, популярен като солов и ансамблов, използван и за съпровод на народни песни.
У нас обучението по гъдулка се осъществява още от 1966 година, първо в Плевен, последван само година-две по-късно и от градовете Котел и Широка лъка.
Гъдулката е толкова популярна у нас, че на нея е кръстена улица в София.
Сред най-старите имена на гъдулката, преди да се нарече така на славянското гудок,е кеманча. И днес в някои райони гъдулката е позната именно така – като кеманче.
Кои са най-трудните музикални инструменти за учене?
3. Гайда
Гайдата е третият по популярност музикален инструмент у нас, като е позната в почти всички етнографски области. В Родопите, където вероятно именно гайдата е най-популярният народен инструмент, тя съпровожда както народните певци, така се и използва и за солови изпълнения, и в оркестър с други народни инструменти.
За направата на гайда се използват както дряново или сливово дърво, така и части от диви животни и добитък – еленски или волски рога, ярешка кожа за меха, важна част от гайдата, и други.
4. Тамбура
Този струнен музикален инструмент е не само един от най-популярните от всички български народни инструменти у нас особено в пиринския край и югоизточните части от страната, но и сред балканските народи и дори в далечна Индия. Изработва се от дърво, като най-често се предпочитат крушата, на която наподобява по форма музикалният инструмент. Яворът също е много подходящ за изработка на тамбура. Извличането на звука става чрез перце, наречено плектрум.
5. Двоянка
Гласът на този, нареден сред основните български народни музикални инструменти, огласял селските хора и веселия, извеждането и прибирането от паша на овцете. Инструментът се слави като овчарски, тъй като именно той е предпочитан от овчарите за стадата. Духов музикален инструмент е, като двугласът, характерен за инструмента, за напомня този на гайдата, подари което наричана „гайдуница на три гласа“.
6. Чан
Едва ли има българин, нечувал чан, поради широкото му разпространение и днес както за селскостопанските животни – вързан на врата им, за да се чуват къде са отдалеч, така и като неразделна част от фолклора ни и от традиционните игри на кукерите, облечени със страшни костюми с големи чанове, със звукът на които прогонват всяка година по стара традиция злите сили.
