Над 400 ледникови, карстови, крайречни, високопланински, крайморски езера красят родината ни. Цели 186 от тях са в приказната Пирин планина, всички с ледников произход. И макар Пирин да е планината, най-богата на езера, там няма да откриете най-дълбокото езеро в България. Най-дълбокото езеро в Пирин – Поповското езеро – остава на второ място по дълбочина у нас със своите 30 метра.
Общата площ на всички езера в България е 95 километра, като част от тях са ценни водоизточници и се използват за стопанския живот, а други са туристически забележителности, привличащи посетители от целия свят. Подобна туристическа забележителност, част от най-известните планински маршрути, са популярните и приказно красиви Рилски езера, сред които ще откриете и най-дълбокото езеро в България с ледников произход – Окото.
Окото – гордостта на Рила
Гордостта на Рила – Окото – най-дълбокото езеро в България – се намира на 2440 метра надморска височина. То е част от Седемте Рилски езера, включени в Стоте национални туристически обекта на Българския туристически съюз. Разположени са стъпаловидно в планината, сгушени между върховете Сух чал, Отовишки връх и Харамията и популярни с чистотата на водата си, девствената природа около тях и спиращите дъха гледки, които се разкриват от китната Рила планина.
Окото е ледниково циркусно езеро. Със своите почти 38 метра дълбочина, то е най-дълбокото езеро от ледников произход не само в България, но и на Балканите. Крайбрежните му зони са по-плитки, а в центъра на езерото е най-голямата му дълбочина.
Кое е най-голямото езеро в България?
Макар 37.7 метра най-вероятно да не ви звучат внушително, то имайте предвид, че тази дълбочина е в пъти по-голяма от дълбочината на други популярни езера като Сребърна, най-високото от групата Бъндеришки езера – Жабешкото езеро в Пирин, Синашкото езеро, Поморийското езеро и други известни езера. Размерите на Окото са: 240 метра ширина и 390 метра дължина. Езерото е проучено, а дълбочината му е измерена през 2005 г. от двама български водолази, които за първи път достигат до най-дълбоката точка на Окото. Това е първото подобно спускане до дъното на езерото, което е документирано и известно. Спускането открива и доказва три любопитни факта за езерото:
- водата му се слави с изключителна чистота, малка минерализация на повърхността и ниско кислородно съдържание на дънните слоеве,
- липсва каквато и да е форма на живот в езерото – не са открити при спускането нито риби, нито микроорганизми, нито водорасли,
- дълбочината на най-дълбокото езеро в България е нараснала за последните около 40 години – от 37.5 метра при първото по рода си измерване през 1963 година, извършено с помощта на въже и тежест, на 37.7 метра, измерени от родните водолази през 2005 година.
Тайната на българските планини: Ледникови езера в България, които трябва да видите
Документалният подводен филм, заснет от двамата водолази по време на спускането в езерото, е дарен на Национален парк „Рила“, част от който са седемте Рилски езера и около 3, 61% от водните ресурси на страната като цяло. Това е най-големият в България от трите национални парка, включени в списъка на ЮНЕСКО със световното природно наследство. Площта му достига почти процент от територия на страната ни.
От Окото водят началото си няколко туристически пътеки, сред които водеща до връх Отовица и хижа Иван Вазов. Маршрутът до езерото Окото се изминава сравнително бързо – около час от хижа Седемте рилски езера до най-дълбокото езеро в България. През зимните месеци достъпът до езерото е труден, поради заледяване на пътеките, водещи към него, и опасност от подхлъзване и падане с всички произтичащи от това последствия.
Произход на името на най-дълбокото езеро в България
Старото име на езерото, познато още като Сърцето, е Чанак гьол. Произходът на съвременното наименование Окото е свързан с овалната му форма и нежния му, наситен цвят, наподобяващи сини очи.
Всяко едно от приказните седем езера на Рила има старо наименование, в което се съдържа думата „гьол“, която се превежда като езеро. Произходът на старите имена е от турски език, а седемте рилски езера са били известни като „Еди гьол“, като „еди“ се превежда като седем. Сълзата се е казвала Баш гьол, Близнакът – Чифте гьол, Бъбрекът - Кара гьол и т.н.
