В продължение на около две десетилетия Исбул управлява държавата, водейки нейната вътрешна и външна политика. Той произлиза от втория по ранг български род - кавханите, и е започнал още при кан Крум (802-814). Вероятно след гибелта на кавхан Иратаис през 813 г. поема функциите на "втори владетел". Исбул е близък до кан Омуртаг (814-831) и има огромно влияние в държавата и армията. През 831 г., след ранната смърт на Омуртаг, в аристокрацията в Плиска се появява напрежение. Боян Енравота, приемникът на престола, който е приел християнството още при баща си, е заменен от по-малкия му брат Маламир. Исбул управлява от името на малолетния владетел и потвърждава 30-годишния мир с Византия.
Почетоха паметта на Стефан Стамболов с военен ритуал във Велико Търново
Византия се възползва от ситуацията в България и нарушава мирното споразумение, за да провокира криза в съседната държава. Но регентът Исбул дава енергичен отговор, водейки младия Маламар, кавханът превзема крепостите Проват и Бурдизон и опустошава околните земи. Византийците се готвят за отбрана на Одрин и Константинопол, но Исбул направява рязък "завой", обсаждайки Пловдив и успешно присъединявайки града към България. Това е изключително важен успех, който създава благоприятни възможности за българска активност в Родопите и Беломорието, след като Северна Тракия е включена в границите на държавата.
През 837 г. Византия е в сблъсък с арабите на изток, като военните сили в Балканите са ограничени. В този момент се възражда въстание на славяните в Беломорието и Западните Родопи, което е поддържано от българската армия под командването на Исбул. С цел да се справи с българския натиск, Византия предприема диверсия в Бесарабия, където Крум е заселил византийски пленници като граничарско население. Византийците изпращат кораби, за да се завърнат в родината си, като маджарите и българският комит от Дръстър/Силистра не успяват да осуетят бягството им. Въпреки че тези събития не успяват да парират българските действия на юг, те довеждат до активизиране на политиката на Плиска към славяните във Византия и Куберовите българи в днешна Македония. Именно кавхан Исбул е изпълнител на тази стратегия на Плиска, която е започната от Аспарух и Тервел, но има най-значителни резултати по времето на Пресиан. Дори само малките детайли от неговата биография убеждават в изключителните му приноси за възхода на средновековната българска държава. Името на Исбул заслужава да бъде споменавано наравно с тези на Крум и Омуртаг, тъй като той определено е сред държавните мъже, които превръщат България в една от трите "Велики сили" в Европа през далечния IX век.