Тодоровден тази година отбелязваме на 4 март – първата събота след началото на Великденските пости. Празникът е християнски и в чест на светията, на когото е кръстен, като на този ден се почитат и конете и свързаните с тях хора – коняри, коневъдци, състезатели по конен спорт, поради което задължително се организират конни надбягвания – кушии – на Тодоровден, наричан още Конски Великден. Характерни за празника са редица обреди и обичаи, някои от които съхранени като традиции от незапомнени времена, други странни или забавни, трети, свързани с трапезата и приготвяне на обредни ястия, а четвърти – църковни –освещаване на варено жито в храмовете. Какво се прави на Тодоровден в различни краища на страната за плодородие, здраве, късмет, плодовитост при кобилите и просто по стара традиция? Ще ви запознаем с най-популярните, най-разпространените, най-почитаните, най-странните, най-забавните и най-малко известните обреди и обичаи, свързани с празника.
Какво се прави на Тодоровден?
Няма да степенуваме традициите нито по популярност, нито по значение. Ще ви срещнем с тях донякъде с надежда да оставят корени и следи в паметта ви, донякъде с вяра, че ще изпълните поне един обичай, донякъде с усмивка, тъй като сред традициите има и наистина забавни за съвременните ни схващания.
1. Обредната пита
Празникът може да мине без богати трапези, без десетките обичаи, но не и без обредна пита. Тя се украсява с орехи или царевица, формата ѝ е характерна за празника в чест на конете – подкова или кон. От нея се раздава за здраве, за плодовитост на жените, поставя се и парче, намазано с мед, в яслата на конете.
2. Цвиленето
Този обичаи е забавен, малко познат и е сред най-малко популярните отговори на въпроса какво се прави на Тодоровден. Свързан е с обредната пита, която в някои части от страната жените, докато раздават, цвилят и подскачат като кобили, за да са плодовити животните им и да се народят здрави кончета.
3. Кушиите
Вероятно най-популярната традиция, свързана с празника. Организират се конни надбягвания, като конят, който победи, печели вкусна храна и венец. Преди надбягванията, докато жените приготвят обредната трапеза от постни ястия, семена и пита, мъжете вчесват конете, украсяват ги и ги подготвят за кушиите.
4. Вареното жито
Тази традиция е свързана с легендата за Тодоровден и с църквата. Вари се жито, което следва да се освети в храма и да се раздаде за здраве и късмет.
Защо Тодоровден е познат като Конски Великден?
5. Странните обичаи на Садина
Садина е село в Поповско, съхранило странен обичай, изпълняван на празника. Обичаят е характерен именно там и непознат за други части от страната. Традиционно се пресъздава ритуала по предаване на конската опашка, известна като първото българско знаме на хан Аспарух, от най-стария коняр в Садина на най-малкото момче, което ще се състезава в конното надбягване. Вероятно обичаят е символ на приемственост и стремеж да се съхранят корените и младото поколение да не забрави традициите, свързани с празника.
6. Обичаите за плодовитост на жените
На Тодоровден, за да имат късмет младите семейства и да се сдобият със свидна рожба, се изпълняват и обреди, свързани с невести, които през последната година са минали под венчило. В някои краища младата булка облича най-празничната си премяна и на Тодоровден обикаля от дом на дом с малки питки, срещу които получава благословия за деца.
7. Обреди за здравето на конете
За да са здрави конете и да имат късмет собствениците им с тях, на празника се раздава варена царевица. С нея се украсява и обредният хляб.
Какво още се прави на Тодоровден?
- Жените измиват косите си с вода, в която е стояла слама от конете.
- Приготвя се постна трапеза.
- Момите нижат броеници от накиснат във вода грах или нахут, украсяват ги с копринени конци и ги дават на избранниците си.
- В Родопите се изпълнява обичай, познат само там – бекане.
- И разбира се – празнува се имен ден.
