Деликатната Блага Димитрова е един от най-обичаните автори на нашето време. Тя е автор на стихове, поеми, романи, есета, драми, спомени, документална проза.
Коя е Блага Димитрова?
Още: Стихотворение на деня, 11 октомври, от Блага Димитрова
Блага Димитрова е родена през 1922 г. в Бяла Слатина. Учи във Велико Търново, Плевен, завършва класическия отдел на Първа девическа гимназия в София и славянска филология в Софийския университет. Още от дете учи пиано. Аспирантка е в Литературния институт “Максим Горки” в Москва, където защитава дисертация за Маяковски. Редактор е в сп. “Септември”. През 1952-54 г. по свое желание пребивава на строежите в Родопите, където редактира многотиражка. Редактор е в издателство “Български писател” през 1962 г., което напуска в знак на несъгласие с цензурни ограничения. Редактор е в издателство “Народна култура” 1963-1982 г., когато се пенсионира.
Пет пъти посещава Виетнам по време на войната там. Блага Димитрова е сред учредителите на “Комитета за защита на Русе” от 1988 г. и на “Клуба за гласност и демокрация” от 3.11.1988 г. Тя е вицепрезидент на България (1992–1993 г.), когато президент е Желю Желев, но подава оставка.
Работи като редактор в издателство “Народна култура”, където дава път на много книги с преводи от руски, френски и полски автори. Участва в съставянето е превеждането на много сборници. Нейни творби са преведени на над 20 езика.
Творчество
Още: Стихотворение на деня, 11 септември, от Блага Димитрова
Стихове
Блага печата за първи път стихове в сп. “Българска реч” през 1928 г., а след това в списанията “Ученически подем”, “Изкуство и критика”, вестник “Литературен живот”. В началото пише в класически стих, но скоро нарушава строфиката и постепенно преминава към бял и свободен стих. Издава десетки стихосбирки, сред които “До утре”, “Обратно време”, Забранено море”, Ден живот” и много други.
“ Да бъдеш жена — това е болка.
Още: Цитати от романа "Лице" на Блага Димитрова
Когато ставаш девойка – боли,
Когато ставаш любима – боли.
Когато ставаш майка – боли.
Но най-непоносима на земята
е болката да си жена, непознала всички тия болки до една…”
Романи
Първият й роман е “Пътуване към себе си” от 1965 г., едно от най-ярките произведения в българската проза през 60-те години на 20-ти век. Романът е размисъл за бягството, за пътя, който човек преминава, търсейки собствената си идентичност. Сюжетът е представен като опит за преосмисляне на времето. Авторката акцентира върху моралните ценности, отговорността и чувството за вина. Романът събира впечатленията на Блага Димитрова от нейното пребиваване на строежите в Родопите, но всъщност разкрива човешки и обществени взаимоотношения през 50-те години на 20-ти век в атмосферата на страх и подозрителност, на чийто фон пламва една необичайна любов.
След това идва ред на “Отклонение” от 1967 г., по който е заснет филм с Невена Коканова и Иван Андонов. Романът пресъздава обстановката в София след края на Втората световна война.
Романът й “Лавина” разказва за трагичната съдба на група алпинисти, част от които загиват в планината. По него е направен едноименен филм през 1982 г.
Романът “Лице” е издаден през 1981 г., а появата му предизвиква яростна реакция на висшите партийни функционери. В романа се описват типични черти от реалността по време на комунистическия режим. Държавна сигурност прибира по-голямата част от тиража на книгата. Въпреки това, романът стига до читателите и се предава от ръка на ръка. Книгата е цензурирана и около стотина страници от нея са променени.
Драма, есета, документалистика
Блага Димитрова пише и драми, в които въвежда поетичен момент, вплитайки в текста и стихове.
Заедно със съпруга си Йордан Василев, Блага Димитрова създава 2 тома документална проза “Младостта на Багряна” и “Дни черни и бели”.
Ето няколко мъдри и красиви мисли от Блага Димитрова
* “Най-дълъг и най-стръмен е пътят към себе си. Твоята същност непрестанно се мени и ти убягва. Още никой не е открил пряк и лесен път към истински себе си. Тоя път заобикаля през другите. За да разбереш себе си, трябва да разбереш другите. Грешки съпътстват това лутане към себе си. За да се откриеш, е нужна смелост, вътрешна освободеност, право на експеримент.“
* „Човек расте, разцъфтява и увяхва само чрез любов!“
* „Който има разруха и бъркотия в живота си, не може да понася безпорядък в стаята си.“
* „Ако е любов – да е без предел, единствена, първа и последна. Ако е риск – да е смъртен...Ако е вярност – да е до заслепение.“
* „Надзъртах в себе си и ми се завиваше свят, все едно че съм се надвесила над безкрайност.“
* „Не се бойте, че ще ви стъпчат – стъпканата трева се превръща в пътека“,
* „Струва ми се, че една от достъпните форми на хуманизма е да помогнеш на ближния си, след като е невъзможно да помогнеш на човечеството“.
