Един от най-ярките, тачени и празнувани от българите християнски зимни празници е Никулден – денят на Свети Николай, закрилникът на рибарите, повелителят на моретата и океаните, за когото легендата разказва, че е спасен по време на буря от шарани и сам на свой ред става закрилник и небесен ангел на мореплавателите. Никулден се чества всяка година на 6 декември, като освен църковен е и народен празник, както и личен празник – имен ден – за над 200 000 българи, носещи името на светеца и производни на него. Никулден поставя началото на дългата поредица от големи зимни празници, като е предшестван непосредствено от Света Варвара и Савовден, на втория от които се гледа по-скоро като на подготовка за Никулден, тъй като традиционно включва приготвяне на част от обредните ястия за деня на Свети Николай. Сред тези обредни ястия най-голямо значение се отдава на рибата – пълнен шаран с много люспи. Поднасянето му не е случайно – той не само символизира избавлението на светеца в бурята, когато именно шарани запушват образувалите се пробойни в лодката му, но е и символ на християнската вяра, свързан е с Христос, нахранил хората с риба. Шаранът има и друго значение на Никулден – той е част от обредите за късмет. Какво се прави на Никулден за късмет и защо?
Какво се прави на Никулден за късмет?
Редица ритуали и дори част от обредните ястия, които задължително поднасяме на трапезата на християнския зимен празник, са свързани с надеждата за късмет и по-добра година. Най-характерни и популярни сред тях са:
- Шаранът, традиционно приготвян пълнен за Никулден, също се прави за късмет – пълни се, за да е богата година, пълен зимникът, а рибата е точно шаран не само заради легендата за избавлението на светеца, но и защото тази риба е люспеста. Колкото повече люспи има рибата, толкова по-добре, тъй като на люспите се гледа като на добра поличба за пари и богатство. За късмет на Никулден се слага люспа от никулденския шаран в портмонето, за да е винаги пълно с пари. На 6 декември шаранът не е просто храна, а ритуал – жертвоприношение, благодарност към светеца за закрилата, надежда за късмет, молитва за здраве и берекет. Не е случайно, че празникът е познат сред народа още като „Рибни свети Никола“.
- Костта от главата на шарана не се изхвърля. Пази се за късмет и здраве, тъй като се смята, че има формата на кръст. За тази кост се счита не само, че носи късмет, но и че е лековита – предпазва децата от зли очи и ги изцерява от болести.
Още: Колко е оптималното време да се стои с боя за коса?
Още: 31 януари - какъв църковен празник е, традиции и обичаи
- Костите от рибата от празничната трапеза не се изхвърлят в коша. Традицията повелява за късмет да се заровят в земята или да се пуснат в течаща вода – реката. Хората вярвали, че по този начин заравят болестите и несгодите и отварят път на здравето, щастието и късмета в дома, както и че пускат всичко лошо, болестите и бедността да изтекат във водите, за да дойдат богатството и късметът при семейството.
За още любопитни и полезни статии - очакваме ви във Viber канала ни! Последвайте ни тук!
Още: Петър Дънов: Това е числото на възвишени духове, които са страдали и дохождали тук
- Обредната питка за Никулден също се меси за късмет и здраве. Тя не е обикновена, върху нея сръчните ръце на бабите ни правели фигури, свързани с празника – риба, рибари, река – всичко, което символизирало Никулден и с което денят бил пряко свързан. Обредните хлябове се освещават в църква, а късове от тях се раздават на съседите за късмет и здраве.
Не е на късмет, ако люспи от обредния шаран паднат на земята по време на почистването му, поради което домакините много внимават. Там, където са паднали люспи, макар да е почистено, не трябва да стъпва човек, защото е на лош късмет, болести и несгоди.
Честит празник!
Още: Какво да направим със замразени плодове - ето няколко идеи
Още: Кои тънкости при варене на картофи ще ви спестят много време?
