Хубаво е, когато човек признава грешките си и моли за прошка. Лошо е, когато той се извинява често и без причина, а понякога просто по навик. Ето какво може да ви каже за характера на един човек.
Хронична вина
Още: 4 стъпки, чрез които ще се отървете от срама и страха
„Извинете, мога ли да ви попитам нещо?“ - това не е особеност на възпитанието, а проява на повишена социална тревожност. Човек е решен предварително да угоди на всички и да не причинява неудобство на никого. Постоянно се извинява, че живее. Това е хронично чувство за вина, което се простира от детството, когато детето не е имало достатъчно безусловна любов, одобрение, когато се е чувствало излишно и дори се е научило да плаче тихо.
Перфекционизъм
Случва се честите извинения да са знак за човек, който поставя прекомерни изисквания към себе си.
Още: През май трябва да се разделите с винати си: Ето за какво се измъчва напразно всяка зодия
Извинението осигурява временно облекчение, сякаш дава на лицето отсрочка предварително, в случай че представянето му се счита за незадоволително.
Проблем в отношенията
Помислете колко често казвате „съжалявам“ на вашия съпруг, приятел или роднина. Може би във връзката ви има сериозни проблеми и се страхувате да не ядосате мъжа си отново.
Още: Как да се преборим с чувството за вина?
В тези отношения се чувстваме сякаш ходим по черупки от яйца. И за да предотвратим изблиците на гняв на друг човек, молим за прошка твърде често.
Страх от осъждане и ниско самочувствие
Често молим за прошка, защото се страхуваме, че ще бъдем съдени. А осъждането, от своя страна, ще ни накара да се почувстваме неудобно или засрамени.
Но увереният човек иска прошка не предварително, а след факта.
По своята същност тревожното извинение е несъзнателно. Истинското извинение е обмислено и умишлено. Като се научим да правим разлика между тези две възможности, можем да разберем кога да спрем.
Когато човек поиска прошка без причина или причина, той обезценява целия процес, обезценява думите и себе си. Да кажеш „извинявай“ сто пъти не означава да си искрен и да поискаш прошка. Може да е навик или несигурност и ниско самочувствие.
Някои ще кажат, че думата „съжалявам“ е форма на учтивост. Добрите обноски обаче могат да се демонстрират и по други начини.
· Вместо „Съжалявам, закъснях“, кажете „Благодаря, че изчакахте“.
· Вместо „Извинете, може ли още една химикалка“, попитайте: „Моля, дайте ми химикалка“.
· Вместо „Съжалявам, мисля, че...“, започнете речта си с: „Мисля, че...“
· Вместо „Съжалявам, бихте ли ми помогнали“, попитайте: „Помощ, моля“.
Не искайте прошка, когато изразявате мнението си, задавате въпрос, искате да вземете нещо или имате нужда от помощ. Но не забравяйте да кажете „съжалявам“, когато сте обидили, разочаровали, наранили нечии чувства или съжалявате за поведението си. Тази дума ще помогне за прекратяване на спора и ще остави старите оплаквания зад гърба си.
