Понякога, особено по време на туристически походи, се изпада в ситуации, когато трябва да запалим огън, но подръка нямаме нито запалка, нито кибрит. Какво е възможно да се направи в такъв случай?
Още: Знаете ли как мандарините се отразяват върху работата на черния дроб?
Още: Най-вкусната салата от цвекло, която всеки ще хареса
Метод номер 1 - „Хитър". С фенерче. Трябват ни фенерче и суха трева (листа, мъх, дървесна кора). Разглобяваме фенерчето. Изваждаме рефлектора (лъскавото нещо около крушката). Той разпръсква лъчите, идващи от крушката. Ние обаче ще използваме принципа на неговата работа в обратна посока. Повърхността му събира слънчева енергия и я концентрира в центъра на рефлектора. Слагаме сухата трева в центъра му и го насочваме към слънцето. Топлината, която се отразява от стените на рефлектора, ще запали сухите стръкове. Плюсове: шашваме приятелите си със своята изобретателност. Минуси: ако слънцето свети, но не топли, няма да се получи.
Метод номер 2 - „Оригинален". Чрез химическа реакция. Ще ни трябват: калиев перманганат, памучна вата, антифриз. Слагаме парче памучна вата върху хартия, добавяме няколко капки антифриз за кола и щипка калиев перманганат. Плътно навиваме хартията. В рамките на една минута ще настъпи окислителна реакция, отделяща много топлина. Когато хартията пламне, поставете суха трева, мъх, съчки. Плюсове: супер-бързо и без излишни усилия. Работи винаги. Минуси: трябват ни кола, антифриз, калиев перманганат и основни познания по химия.
Метод номер 3 - „Воден“. С вода. Ще ни трябват: прозрачен найлонов плик, вода, суха трева. Напълваме плика с вода. Насочваме водната „лупа” от страната на слънцето към тревата на разстояние 1-2 см. Когато лъчите преминават през плика, се концентрират на едно място. Като отдръпваме и доближаваме найлоновата „лупа", ще постигнем максимално нагряване в определен участък. Щом тревата започне да тлее, раздухваме пламъка. Поставяме суха кора или предварително приготвени съчки, за да поддържаме огъня. Плюсове: можем да оцелеем в гората дори без туристически котлон. Минуси: в облачно време няма да се получи.
Още: Как супер лесно да приготвим любимите аспержи
Още: Наистина ли кейлът е по-полезен от класическото зеле
Метод номер 4 - „Ковашки". По старомоден начин. Ще ни трябват: гвоздей, чук, суха трева. Поставяме гвоздея върху камък и го удряме енергично (много интензивно!) с чука. На теория, ако силно удряме гвоздея с чука, силата, предавана от чука, предизвиква ускорено движение на молекулите в метала. Гвоздеят се нагрява. Колкото по-чести и по-силни са ударите, съответно толкова по-висока ще е и температурата. С нагорещения метал караме сухата трева да тлее. Раздухваме силно пламъка. Плюсове: ще се загреете добре с тази гимнастика в студено време. Минуси: не е за нетърпеливи хора със слаби нерви. Огънят ще се чака дълго – но не просто „дълго“, а много-много-много дълго!
За още любопитни и полезни статии - очакваме ви във Viber канала ни! Последвайте ни тук!
Още: Как се правят традиционните колачета за Бъдни вечер
Още: Как да включим червеното зеле в менюто си и какви са неговите ползи
Метод номер 5 - „Войнствен". С мачете. Ще ни трябват: камък, мачете, суха трева или памучна вата. Държим камъка и памучната вата в ръката си. С резки движения изкарваме искри от тъпата страна на мачетето. Когато ватата или тревата затлеят, раздухваме, за да пламнат. Плюсове: определено ще запалим огън във влажна гора зимно време, дори при дъжд. Минуси: изисква се сръчност.
