След първата азбука, първото знаме и другите първи важни за държавата ни национални символи и открития, идва ред да ви разкажем и за първия химн на България. Преди това обаче ще ви разкрием историята на настоящия национален химн.
Историята на националния химн на България „Мила Родино“
Едва ли има българин, който да не е чувал и да не знае националния химн на България. Текстът и музиката му се раждат през 1885 година по пътя към бойното поле по време на Сръбско-българската война, а техен автор е Цветан Радославов. „Мила Родино“ е национален химн на България от 1964 година, но е променян многократно през годините по политически причини – факт, който търпи сериозна критика.
Последната промяна е през 1990 година, а предходните са свързани с премахване на последен куплет от оригиналния текст и добавяне на куплети, свързани с управляващата преди 89-та година партия. Духовете са разбунени и от факта, че мелодията е била заимствана от еврейската музика. Текстът на „Мила Родино“ е преработен от Димитър Методиев и Георги Джагаров и е направена допълнителна хармонизация от Филип Кутев и Александър Райчев и след 1989-та година по време на VII велико народно събрание „Мила Родино“ остава национален химн на страната ни, печелейки пред другото предложение за химн на България – „Шуми Марица“.
Кой пише химна на Св. Св. Кирил и Методий?
Първият химн на България
Имала ли е страната ни химн по-рано, преди Сръбско-българската война и преди един потеглил към битка българин да напише и композира настоящия? Оказва се, че химнът, който е бил предложен за национален на VII велико народно събрание – „Шуми Марица“, но е бил избран „Мила Родино“, всъщност е стар български химн от периода 1886–1947 година. Автор на текста е учителят Никола Живков, а последната редакция е на Патриарха на българската литература – Иван Вазов през 1912 година. Музиката на този национален химн на Царство България е от Александър Космар, 1839 година.
Любопитен факт е, че успоредно с този химн е имало и друг – дворцов химн, който се е изпълнявал единствено в присъствието на българския монарх. Създаден по текст на генерал-майор Георги Агура и по музика на композитора Емануил Манолов, този царски химн бил познат с имената „Боже, Царя ни пази“ или „Химн на Негово Величество Царя“. Периодът на съществуване и изпълнение на този химн бил 1908–1944 година, а историята му започва 8 години по-рано – през 1900 година.
Това ли са първите химни на България – „Шуми Марица“ като национален и „Химн на Негово Величество Царя“ като химн на монарха? Всъщност да, „Шуми Марица“ е първият национален химн на България, но не е носил това име в момента на създаването си. Наричал се е „Черняев марш” – славен военен марш, чиито автор е именно споменатия на „Шуми Марица“ Никола Живков, известен ученик на Петко Рачов Славейков, участник в откриването на нови читалища в България и деец, оказващ активно съдействие на Ботев при издаването на вестник „Нова България”, както и участник в националноосвободителните борби.
Живков е и брат на Виктория Живкова, известна с името Вела Благоева, чиито съпруг е Димиър Благоев. Вдъхновен от генерал Черняев по време на участието си под командването му във войната, той създава „Черняевия марш“, който по-късно търпи корекции и като мелодии, и като текст, последните от които са на Вазов, и става известен като „Шуми Марица“ и национален химн на България. Ако сравните текстовете на „Черняевия марш“ и „Шуми Марица“ вероятно ще откриете, че те значително се различават и от първоначалния текст на Живков не е останало много. Така че може да приемете „Черняевия марш“ за основа за създаването на първия национален химн на България – „Шуми Марица“, но не и за първия химн сам по себе си, поради категоричните различия в текста.
