Хан Крум безспорно се нарежда сред най-успешните български владетели. Той не само успява да пречупи опитите за завладяване на страната ни от Византия, но и преминава в контраофанзива, завладявайки ромейски територии в Тракия. Зад тези впечатляващи успехи обаче стои фигурата на малко познат, но изключително важен човек. Днес ще се потопим в неговата история, разказана през погледа на византийския хронист Теофан Изповедник.
Кой създава българското обсадно дело
Още: Кой е най-известният кавхан в нашата история?
Въпреки значителните успехи на хан Крум, е важно да се отбележи, че до 812 година България разполага само с една значима византийска крепост – Сердика. Защитниците на града се предават на българския владетел, но вместо да укрепи позицията си, Крум нарежда разрушаването на градските стени. Причината е ясна – той осъзнава, че при нова обсада няма да разполага със средствата и ресурсите, необходими за успешна отбрана. Хан Крум напълно разбира ограниченията на своите военни съоръжения и че те не са достатъчни за завладяването на силно укрепените ромейски градове в Тракия.
Но съдбата му се усмихва – скоро той получава точния човек, който ще му помогне да преодолее тези предизвикателства. След грандиозния си триумф при Върбишкия проход, Крум насочва вниманието си към добре защитената крепост Месемврия. За този период и развитието на събитията ни разказва Теофан Изповедник в своята „Хроника“.
"Крум се отправил с войската си срещу Месемврия с бойни и обсадни машини, които научил да прави по вина на Никифор, погубителя на християните. Именно един покръстен арабин, който бил много опитен в математиката, бил настанен в Адрианопол от Никифор, когато този се отправил на поход. Императорът не му въздал никаква достойна награда или благодеяние, но дори му намалил заплатата, а когато [арабинът] започнал да недоволства, набил го жестоко. Отчаян от това, той [арабинът] избягал при българите и ги научил на всяко изкуство за строене на бойни машини."
От този откъс можем да извлечем няколко ключови извода:
Още: Кой българин поглъща отрова, за да спаси родното си място и да не стане предател
- През лятото на 811 година арабинът бяга при българите, намирайки убежище в нашата държава. Очевидно Крум е отлично информиран за неговите умения и опит, тъй като незабавно го приема на служба. Скоро след това започва изграждането на обсадни машини, които до този момент са непознати за българската войска.
- Настаняването му в Адрианопол, една от най-важните византийски крепости, ясно свидетелства за голямото доверие, с което се е ползвал пред императора. Въпреки това, Никифор бил известен със своята скъперническа природа, което в крайна сметка довело до бягството на арабина при българите.
- Твърдението на Теофан се потвърждава от последвалите действия на българите. През 812 г. е превзета Месемврия, а през 813 г. – Адрианопол, като за разлика от Сердика, тези две крепости не са разрушени. Това ясно показва, че Крум вече не се притеснява от този тип ромейски укрепления.
Крум подготвя голяма обсада на Цариград
Още: Кой е най-големият град с буквата “Е”?
През този период хан Крум два пъти поставя Константинопол под обсада, което свидетелства, че вече разполага с необходимите обсадни машини, за да предприеме подобни действия. Вероятно самият арабин, който е на служба при българите, е започнал да обучава български кадри, за да подпомогне тази дейност на владетеля ни.
От друга страна, фактът, че Константинопол е превземан само два пъти в историята си – през 1204 г. от латинците и през 1453 г. от османците – показва, че без подкрепата на силен флот - това е практически невъзможно. Поради това се предполага, че хан Крум използва арабина и за установяване на контакти с Абасидите, които граничат с Византия, с цел организиране на съвместни действия срещу ромеите.
За съжаление, преждевременната смърт на хан Крум през 814 година осуетява плановете за превземането на града.
Още: Кой български цар е бил сакат - умира от ръката на бунтовник!
Какво се случва с арабина след смъртта на Крум
Нямаме конкретна информация, но е известно, че при управлението на Омуртаг се развива мащабна строителна дейност. Може да се предположи, че новият хан едва ли е пропуснал да се възползва от неговите умения, вероятно ангажирайки го със строежа на нови крепости и ремонта на старите. С висока степен на достоверност може да заключим, че този чужденец е основоположникът на обсадното изкуство в България.
