Страната ни е дом за 18 вида земноводни, от които повече са жабите – около 12 вида от над 6 000 разновидности навред по света, като част от тях са по-разпространени, докато други като кафявата крастава жаба, са редки видове в България и са защитени от закона.
Още: 5 подаръка, които НЕ трябва да подарявате на Нова година 2025
Още: Знаете ли имената на всички елени на Дядо Коледа?
Жабите, макар да не са най-красивите създания на земята, са полезни за поддържане на равновесието в природата, а част от тях се използват и за храна на хората – жабешките бутчета са деликатес, известен най-вече във Франция. Не всяка жаба е подходяща за кулинарни удоволствия и далеч не всяка има вкусно месо.
Обикновено ядливите жаби се отглеждат целенасочено именно с това предназначение като зелените водни жаби, срещащи се у нас в резерват „Сребърна“ и по поречието на река Дунав. За най-вкусна се счита жабата голиат, прочута с големината си – цели 30-32 сантиметра, която обаче днес е със силно намалена популация, поради което не се ловува и консумира.
Ако се чудите защо се консумира жабешкото месо, бързаме да ви информираме, че на ядливите жаби, то е не само вкусен деликатес, но и е изключително полезно – богато на витамините Е, Д и С, на желязо и магнезий, бедно на мазнини, а съвременни проучвания по темата за ползите от жабешкото месо, които продължават, сочат, че жабешкото месо може да се окаже отлично за превенция на рака, тоест с противоракови свойства.
Още: Шамфъстък - как влияе на пикочната киселина и холестерола
Още: Стихотворение на деня, 23 декември, от Елин Пелин
За още любопитни и полезни статии - очакваме ви във Viber канала ни! Последвайте ни тук!
Още: 5 подаръка, които да подарите за Нова година 2025 - привличат щастие и късмет
Още: Лекар: Чесън - вдига или сваля кръвна захар и подходящ ли е при диабет
Отровни жаби в България
За ядливи жаби разбрахме, че има, макар да не е популярно жабешкото месо у нас и жбешките бутчета да се приготвят и сервират на изключително малко места. Има ли обаче отровни жаби в България и с какво са опасни те? Известно е, че някои видове жаби са по-отровни от някои видове змии.
Златната отровна жаба, която е само между 1.5 и 6 см. като големина, е с достатъчно силна отрова, за да убие няколко души едновременно. Това прави жабите едни от най-отровните животни на земята като цяло. За разлика от змиите, които хапят, за да предадат отровата, жабите я излъчват чрез кожата си, което прави докосването на отровна жаба изключително опасно, без да е необходимо да ви ухапе. Има ли толкова отровни жаби в България, или тук сме пощадени от наличието на най-отровните видове на планетата?
Още: Знаете ли какъв е нормалният пулс по време на сън?
Още: Пречат ли пердетата на оптималната работа на радиатора?
За щастие, отровните жаби, които се срещат у нас, нямат и частичка от силата на отровата на най-отровните жаби по света. Сред познатите отровни жаби в България е кафявата крастава жаба. Тя не може да ви зарази с краста, не се притеснявайте, името ѝ произхожда от факта, че кожата ѝ е покрита с „брадавици“. Не я докосвайте и притеснявайте обаче – не само защото у нас е защитен вид, а и защото е сред отровните жаби в България.
Жабите предусещат земетресенията
Обикновено населява райони с до 1300 метра надморска височина, но е виждана и в Пирин на почти 2000 метра. Предпочита усойни места. Размерите ѝ не са малки и това ѝ позволява да се храни не само с насекоми, но и с гущери и гризачи. Изключително деликатна, кафявата крастава жаба се крие през деня и ловува предимно нощем, което намалява възможностите за среща и конфликт с хората. Природата ѝ е помогнала да се защити от враговете ѝ – хищници, които се хранят с жаби, като ѝ е дала отровния и неприятен на вкус секрет буфагин, който излъчва през кожата си и който е достатъчно силен за да спре повечето неприятели, макар таралежите да са устойчиви към него и да не може да ги спре.
Тя обаче не може да убие човек с този секрет за разлика от златната жаба, която не се среща у нас. Така че спокойно – в България няма видове, смъртоносни за хората, не се страхувайте от жабите напразно.
