Всяка година на 24 юни се чества българският народен празник – Еньовден. На същия този ден православната църква почита и рождението на Св. Йоан Кръстител и затова понякога традициите на двата празника се преплитат.
Еньовден съвпада с лятното слънцестоене, затова и много от поверията и обичаите биват свързвани с пътя на небесното светило и култа към него.
Съществуват не малко поверия, свързани с българския народен празник. Вярва се, че който види сутрешното „трептене“ на слънцето, ще бъде здрав през цялата година.
По изгрев хората трябва да се обърнат с лице към слънцето и да наблюдават през рамо сянката си. Ако сянката се отразява цяла, човек ще бъде здрав. Ако е наполовина, не са изключени болести.
Твърди се, че преди да „тръгне към зима“, слънцето се къпе във водата и я прави лековита. Затова и е прието всеки да се измие на течаща вода преди изгрев.
На този ден е прието да не се жъне нивата. Еньовден е смятан за лош ден и ако някой дръзне да работи, Свети Еньо ще се ядоса и ще порази с гръм нивата му.
От край време се твърди, че на Еньовден тревите и билките имат лечебна сила, най-вече при изгрев слънце. От набраните билки жените правят еньовски китки, които връзват с червен конец. Сред тях най-отпред е еньовчето.
Еньовден е един от най-почитаните български празници, с които се свързват редица обреди и обичаи.
