В днешния епизод на "Видимо и невидимо: Контрапропаганда" Калин Манолов разговаря с доц. Огнян Минчев за пропагандните паралели с Кримската война от 1853–1856 г., опитите на Русия да се наложи като хегемон в Черно море и Европа чрез исторически митове и модерни хибридни стратегии.
Според официалната руска историография, тогавашният конфликт е резултат от страха на англо-френците пред засилващата се мощ на Руската империя. Днес, тази логика отново се използва, за да легитимира анексията на Крим и агресията срещу Украйна.
Политологът е категоричен, че опитите на руската пропаганда да сравни настоящата война в Украйна с Кримската война от XIX век са не само подвеждащи, но и нелогични, защото Русия тогава всъщност губи. Той подчертава, че историческите факти се изкривяват съзнателно, за да служат на сегашната външна политика на Кремъл, която се вдъхновява от стари имперски амбиции — като например да владее стратегически проливи и дори да завладее Константинопол, символично наричан „третия Рим“. Още: НАТО под напрежение: Тръмп, Русия и цената на съюзническото доверие (ВИДЕО)
Гостът напомня, че въпреки стратегическите си амбиции, Русия не разполага с неограничен достъп до Средиземно море, тъй като все още действа Конвенцията от Монтрьо, подписана през 1936 г. Съгласно нея, преминаването на военни кораби през черноморските проливи – Босфора и Дарданелите – е строго регламентирано и ограничено за държави, които не граничат с Черно море. Това ограничава правото на Русия на целогодишен, свободен достъп до Средиземно море, независимо от геополитическите ѝ амбиции.
„Както Франция и Великобритания, така и Германия и Полша ще бъдат част от едно партньорско усилие за създаване на много по-солидна база за отбрана на европейския континент от изток, усилие, което ще включва сериозни инвестиции във въоръжаване, сериозно развитие на военната промишленост, на механизмите на сътрудничество между европейските страни по отношение на сигурността и на отбраната. Както това сътрудничество е неизбежно, неизбежно е да има и определени различия в интересите, които биват проектирани от страна на тези големи европейски страни в процеса на изграждане на това сътрудничество.“, казва политологът. Според него едва ли ще бъде лесно създаването на европейска армия с единно командване, но е достатъчно да има сътрудничество в рамките на военното производство, инвестирането и партньорството в организацията на общите интереси на европейските страни, особено по отношение на поведението на русия, за да бъде това сътрудничество успешно. Още: Русия играе на не една, а на няколко карти: Николай Кръстев за протестите в Белград (ВИДЕО)
„Трябва да имаме предвид, че колкото повече наближаваме източните граници на Европа и на НАТО, колкото повече се сблъскваме с тази не особено рационална, но така или иначе упорита, устойчива руска доктрина за експанзия на Запад, толкова в по-голяма степен ще има стимули за развитието на това военно сътрудничество и за създаването на един Източен фланг на европейската, на евроатлантическата отбрана, който фланг на практика да е в състояние да удържа различни варианти на руска агресия спрямо европейския континент.“
Целият разговор на Калин Манолов и доц. Огнян Минчев гледайте във видеото.
