"Бях изгубен в пустинята в продължение на девет дни и половина – и се поддържах жив със сурови прилепи и урина." Това споделия маратонецът Мауро Проспери пред изданието The Guardian.
Още: Ползи и приложение на белия пипер
Още: Котките пазят дома и стопаните си от зли сили и магии
Проспери се включва в екстремен маратон през пустинята Сахара и първоначално всичко върви добре, докато не се загубва.
Снимка: Mauro Prosperi/Instagram
"Marathon des Sables" е известно пешеходно състезание, при което се изминават 250 км при екстремни горещини през терен, който варира от триетажни дюни до каменисти участъци. Проспери, който е бивш олимпиец, е сред най-бързите състезатели. Но в момента, в който трасето преминава през малки дюни, пясъкът наоколо започва да се повдига и да се върти.
За още любопитни и полезни статии - очакваме ви във Viber канала ни! Последвайте ни тук!
"Малките дюни, за разлика от големите, се движат", разказва той. Вихренето наподобява танц, отначало ритмичен и хипнотизиращ, но ритъмът става интензивен и преди да разбере какво се случва, Проспери се изправя пред пясъчна стена. "Не можех да видя нищо. Вятърът духаше толкова силно, че от летенето на пясъка кожата ме болеше."
Когато ситуацията е критична, инстинктите поемат контрола
В този момент инстинктите на Проспери проработват и той продължава да бяга. Уви, губи много време и мислите му са съсредоточени върху това да завърши състезанието. "Надявах се поне да вляза във времето за медалите", спомня си той. Тогава му се сторило странно, че не е виждал никого от останалите участници около себе си, но си дал сметката, че през 1994 г., когато се разиграва драматичната случка, събитието е малко известно и няма някакъв страхотен наплив от участници.
Още: Как да сготвите ориз, без да залепва?
Още: 22 декември - какъв църковен празник е, традиции и обичаи
Felice giorno a tutti ... Vi presento il@Mio deserto pic.twitter.com/ElTe5LmrlN
— Mauro Prosperi (@deserto1994) April 23, 2015
Проспери споделя, че на старта организаторите изнесли беседа и посъветвали бегачите да се подслонят в случай на пясъчна буря. Ако се изгубят, трябвало да вървят към облаците, които се събират при залез слънце. Но, както казва Проспери, "в пустинята няма много подслони. В средата на дюните е трудно да намериш място, което да те защити", пише Fakti.
Затова той продължава да се движи. Няколко пъти се опитва да се подслони, но пясъкът винаги го покрива. Бурята отминава за седем часа и след края ѝ не остава абсолютно нищо, към което изгубеният маратонец да насочи компаса си. "Пясъчната буря отне всички ориентири", казва той. "Пейзажът беше напълно променен."
Да видиш спасителния хеликоптер, но той теб да не те забележи
След като прекарва една вечер в пустинята, на другата сутрин отново започва да тича. През това време издирването на Проспери вече е започнало. Той дори чува и вижда хеликоптер, изпратен за него, но пилотът така и не го забелязва.
По време на битката си за оцеляване маратонецът случайно попада на малък храм в пустинята, където се подслонява. За негово щастие, по тавана на храма са накацали малки прилепи, които той решава да лови, за да се прехрани някак. "Те доста смърдяха", спомня си Мауро.
Deserto? .....VITA pic.twitter.com/0UEOcIprdw
— Mauro Prosperi (@deserto1994) January 31, 2018
В акт на отчаяние Проспери също така решава, че ще отнеме собствения си живот, за да свършат мъките му. Покрай работата си като полицай, той знаел, че ако не намерят тялото му, семейството му няма да получи парите от застраховката. Затова той решава да пререже вените си, надявайки се, че бързо ще умре и скоро някой ще намери останките му. Това обаче не се случвао. След като прави прорезите на ръцете си и се унася от загубата на кръв, на сутринта той отново се събужда и установява, че е жив. Каква е причината? Заради тежката дехидратация кръвта му се е сгъстила толкова бързо, че почти нищо не е изтекло и тялото му се е запазило само.
Да живееш въпреки всичко
Тогава той осъзнава, че трябва да живее и прави всичко по силите си, за да го стори. Продължава да върви, да пие дори урината си, за да запази някаква вода в тялото си, докато един ден не вижда стадо кози в далечината. Пастир им е малко момиче. С вървене Мауро неусетно стига до Алжир, където първо го откарват в полицията, но после е приет в интензивното отделение на болница, в която прекарва една седмица.
Въпреки преживяването, което го откарва до ръба на собствените му сили и възможности и дори на косъм от смъртта, Мауро се завръща на "Marathon des Sables" две години по-късно, като окончателно се отказва от екстремния маратон чак през 2017 година.
ОЩЕ: Вдъхновение: 98-годишна жена участва в маратони и държи рекорди (ВИДЕО)
