29 присъди за починали от насилие българки са издадени през миналата година. Това е част от изследване на колегите от Български хелзинкски комитет (БХК). Техният годишен доклад за 2017 година разкри буквално преди няколко седмици тревожната статистика. Това е стряскаща статистика, заяви адв. Милена Кадиева от фондация "Джендър алтернативи" по време на форум "Не на насилието над момичета и жени", проведен в Смолян.
Тя посочи, че в национален мащаб, което се признава и от МВР, е, че всяка четвърта жена в България е жертва на домашно насилие.
"Като държава водим всички класации, в които има най-много насилие над жени и момичета в рамките на Европейския съюз. Стряскащо в случая е и нещо друго - 93% от тези случаи на убийства в България са били извършени от техните съпрузи, партньори или близки роднини мъже. Това идва да покаже, че в България насилието по отношение на жени и момичета е много високо толерирано, не се наказва и преследва адекватно от държавата. Нито от съд, нито от полиция, нито от прокуратура“, подчерта адв. Кадиева.
Според нея заради това всъщност е много важно да бъде ратифицирана т.нар. Истанбулска конвенция, тъй като тя ще наложи задължение на нашата държава да промени своите закони така,че да бъдат те ефективни при случаи на домашно насилие, сексуално насилие и трафик на хора.
Годишно фондация "Джендър алтернативи" посреща средно 500 жени и момичета. Фондацията е ситуирана в Пловдив.
"Има ни нас като организация и хората знаят, че могат да се обърнат за помощ, подкрепа, консултация и за правно представителство пред съда и институциите. Те започват да говорят, но проблемите, които виждаме при голяма част от тях, е, че се страхуват, срамуват и изпитват вина", обясни юристката.
По думите ѝ жертвите на насилие смятат, че са го провокирали по някакъв начин, поради което го извиняват. И една голяма част от тях стават жертва на т.нар. Стокхолмски синдром.
"Тогава, когато живееш дълго време с насилник, който промива постепенно твоята психика и възприемане за себе си и те принизява като ти казва, че си нищожество, ти започваш да приемаш, че всъщност си едно голямо нищо, че насилникът е най-важният човек за теб и ти трябва да го защитаваш. Поради което не можеш да се оплачеш от него, той за теб е целият свят. Той ти дава пари, той ти гледа децата, той ти осигурява покрив над главата. Макар че всъщност те пребива всеки ден и го прави пред децата. Макар че всъщност ако ти дава да работиш въобще, ти взема цялата заплата. Или пък следи всеки лев, който харчиш. Следи къде ходиш, с кого се виждаш, какво обличаш, на кого се обаждаш. Нямаш всъщност никакъв живот, но когато си жертва, е много трудно да го осъзнаеш. Затова е важно да се говори за насилието срещу жени и момичета. Особено за домашното насилие. В България то е много разпространено и се приема за нещо нормално", обясни адв. Кадиева.
За щастие вече има много работещи неправителствени организации в тази сфера. Има много активни юристи и граждани. Те инициират различни кампании и водят дела не само в българските съдилища, но и в съда по човешките права в Страсбург срещу България, пред комитета за премахване на всички форми на дискриминация срещу жените към ООН.
„В момента се водят повече от 30 дела, които са ни известни, касаещи домашно насилие,сексуално насилие и тормоз и трафик на хора, в които държавата ни вече е била осъдена и трябва да плати компенсация на тези жертви. Причина за това е, че държавата е трябвало да промени своите закони, политики и практики, но не го е сторила, заради което всъщност е толкова важно да има ратификация на Истанбулската конвенция, която защитава най-адекватно всички жени и момичета“, подчерта адв. Кадиева.
