Днес Европейският съд по правата на човека (ЕСПЧ) оповести решението си по делото Д. К. срещу България (жалба № 76336/16). Делото, водено с правната помощ на Българския хелзинкски комитет (БХК), се отнася, наред с друго, до настаняването на жалбоподателката в Дом за временно настаняване за малолетни и непълнолетни (ДВНМН) през 2016 г., когато тя е 15-годишна, поради извършена от нея кражба.
През юни 2016 г. Д. К. е задържана в Дома в Горна Оряховица, където прекарва 44 денонощия без достъп до съд. След изтичането на този период е настанена в Кризисния център в с. Балван, Великотърновско до изпращането ѝ във възпитателното училище-интернат (ВУИ) в с. Подем.
ЕСПЧ за пореден път констатира, че в българския закон няма обща разпоредба, която да задължава – при всеки случай – лице, лишено от свобода, да има бърз и ефективен достъп до съд. По конкретното делото Съдът намира нарушение на член 5, § 4 от Европейската конвенция за правата на човека поради невъзможността да се разгледа законността на задържането на непълнолетната в дома в Горна Оряховица за срок от 44 денонощия. Д. К. прекарва този период без достъп до съд.
ЕСПЧ изрично намира, че не са убедителни аргументите както на правителството, така и на Конституционния съд в Решение № 11 от 4 октомври 2016 г. по конст. д. № 7/2016 г. (съгласно което чл. 37 от Закона за борба с противообществените прояви на малолетните и непълнолетните не противоречи на Конституцията). Според чл. 37 от този закон задържането на малолетни и непълнолетни в тези домове е за срок само до 24 часа по заповед на МВР и за срок само до 2 месеца – и то с разрешение на прокурор. Според Конституционния съд прокурорският акт има административен характер и поради това подлежи на съдебен контрол по реда на АПК.
ЕСПЧ не е убеден от изразеното от конституционните съдии становище и сочи, че по делото пред него българското правителство не е успяло да посочи никаква практика по оспорване на прокурорските актове след решението на Конституционния съд от октомври 2016 г. насам.
ЕСПЧ обръща специално внимание, че сезирането на Конституционния съд е станало по молба на Върховния административен съд, най-висшия административен съд в страната, и ако последният имаше правомощията да се произнася по законността на прокурорските актове, би бил наясно с това още преди да сезира Конституционния съд.
ЕСПЧ присъжда 3000 евро обезщетение на жертвата за неимещуствени вреди и 1500 евро за процесуалното ѝ представителство.
„БХК и други организации в Националната мрежа за децата от години се борят за отмяната на Закона за борба с противообществените прояви на малолетните и непълнолетните и за реформирането на системата за привличане на отговорността на деца, извършители на правонарушения“, припомни адв. Адела Качаунова, директорка на правната програма в БХК.
„У нас не само деца биват подвеждани под юридическа отговорност за простъпки, за които възрастен не би бил наказан, но в някои случаи защитата им срещу незаконосъобразно лишаване от свобода е по-ниска от тази на пълнолетните. Децата, които са задържани в домове за временно настаняване за малолетни и непълнолетни, трябва да се ползват от възможността да оспорят задържането си, така както могат пълнолетните. Ценността на днешното решение на ЕСПЧ е, че поставя под въпрос решението на Конституционния съд от 2016 г., което е силно неубедително“, допълни тя.
