Американски учени от Института за изследване на Космоса смятат, че междузвездни обекти от рода на Оумуамуа или кометата Борисов могат да допринесат за формирането на протопланети в звездни системи, подобни на Слънчевата, решавайки един от ключовите проблеми на теорията за образуване на планетите.
Още: Изстреляха първия български спътник с ракетата "Фалкон 9" (ВИДЕО)
Още: 6 планети се подреждат в дъга в небето, през март ще се присъедини и седма
Засега е трудно да се изчисли общото количество междузвездни обекти, прелитащи през нашата галактика. Ако при образуване на планетните системи изхвърлянето на отломки е разпространен страничен ефект, то броят на междузвездните астероиди може да се изчисли на стотици трилиони или дори квадрилиони.
Но астрономите сега познават едва две реални междузвездни скитници, прелетели през Слънчевата система – това е слабо поддаващото се на класификация малко тяло Оумуамуа през 2017 година и кометата Борисов скоро след това. Тези два обекта са прекарали сравнително кратко време в Слънчевата система – едва няколко години, но десетки хиляди години те са пътешествали из междузвездното пространство от звезда на звезда.
Астрономи разкриха тайната на смъртта на галактиките
Още: Магнитни бури за седмицата 13-19 януари 2025 г.: Прогноза от САЩ (ГРАФИКА)
Амая Моро-Мартин и Колин Норман се замислили каква роля играят тези уловени междузвездни обекти, попадайки във формиращите се протопланетни дискове около млади звезди. Има известна сложност в теорията за образуването на планетите, свързана с отсъствието на първоначални центрове в протопланетните облаци, на които може да е протичала акреция на околния материал във вид на газ и прах.
За още любопитни и полезни статии - очакваме ви във Viber канала ни! Последвайте ни тук!
Още: Венера няма спътници, Земята има един, а Сатурн има над 100. Каква е причината?
Още: Слабо място в магнитното поле: аномалия в Южния Атлантик буди безпокойство сред учените
Подобни обекти трябвало да бъдат първоначално достатъчно големи, за да падне веществото върху тях, а такива големи планетни „ембриони“ просто нямало откъде да се вземат – всички частици в протопланетния облак изначално по размери са по-малки от сантиметър.
Може би именно междупланетните обекти са заседнали и са се забавили поради съпротивлението на газа в такива облаци и биха могли да действат като центрове на "кристализация" на протопланетите. Те дават възможност за преодоляване на първоначалната еднометрова бариера и може да са действали като своеобразни семена в процеса на формиране на небесни тела.
„Те следва да се отчитат в бъдещи модели на образуването на звезди и планети, а също в потенциалното разпространение на биологичен материал из галактиката“, казва Амая Моро-Мартин пред New Scientist.
Още: "Призрачни ездачи в небето“: Втори американски модул тръгва към Луната
Още: Плутон е уловил Харон с целувка
Космически обект експлодира отново и отново. Учените не знаят защо
По оценки на авторите за период от 10 млн. години по време на съществуването на протопланетния облак могат да бъдат захванати до 600 млрд. междузвездни обекта с диаметър поне един метър.
Статията на изследователите е публикувана в arXiv.org.
