Ако черна дупка "се добере" до Земята, тогава планетата неизбежно ще бъде разкъсана от въздействието на гравитацията. Но не трябва да се вълнуваме твърде много – по-вероятно е Земята да бъде погълната от Слънцето, отколкото да има сблъсък с ужасяващо космическо чудовище. Дъг Гобиел, професор по физика в Университета на Роуд Айлънд, и Джонатан Зрейк, асистент по физика и астрономия в университета Клемсън, са стигнали до подобни изводи в статия за Newsweek.
Шансове за среща с черна дупка
След около 5 милиарда години Слънцето трябва да унищожи нашата родна планета. И за това време на хората едва ли ще им се наложи да съзерцават черна дупка. „Обекти, които бихме могли да считаме за „големи“ и „плътни“, са доста редки в големите размери на Вселената, това са планети, звезди и свързаните звездни остатъци, които звездите оставят след себе си, включително бели джуджета, неутронни звезди и черни дупки“, казва Гобиел. Но е изключително трудно да си представим случайна среща на два такива обекта поради огромното разстояние между тях, допълва Зрейк.
„Освен свръхнапреднала цивилизация с практически неограничени ресурси и енергия, която умишлено да „изстреля“ черна дупка в Слънчевата система, такъв сблъсък е толкова малко вероятен, че е практически равен на нула“, обяснява Гобиел. По думите му човечеството малко се тревожи за звездите, които могат да преминат през Слънчевата система. Ученият напомня, че звездите понякога се сближават и „избиват няколко комети“ от далечните краища на Слънчевата система – облака на Оорт. Аналогично поведение може да се очаква и от други блуждаещи обекти.
Учените също така разсейват страха, че близки до Слънчевата система черни дупки могат сериозно да повлияят на хората. Например V616 Monocerotis (V616 Mon), за която се смята, че е сред най-близките черни дупки до нас, се намира на повече от 3000 светлинни години.
„Дори ако черната дупка погълне своя двоичен партньор, просто няма да има достатъчно маса, за да направи нещо друго освен да произведе няколко изблици на радиация – казва Гобиел. – На разстоянието от Земята бихме забелязали това само като погледнем директно към системата с мощни инструменти. Въздействието върху Земята би било нулево."
Теоретично звездата Бетелгейзе, втората най-ярка звезда в съзвездието Орион, може да се превърне в черна дупка. Тя е в края на жизнения си цикъл и през следващите около 10 хиляди години е в състояние да се превърне в свръхнова с по-нататъшна трансформация. Но и Бетелгейзе се намира на разстояние от около 500 светлинни години, твърде далеч, за да засегне Земята. Дори голяма черна дупка би трябвало да прилети по-близо от Нептун до Земята, за да има гравитационно въздействие.
Черните дупки по размер биват два основни класа: черни дупки със звездна маса и свръхмасивни черни дупки (въпреки че последни изследвания сочат, че вероятно има и междинен клас). Звездните черни дупки са с маса, няколко пъти по-голяма от нашето Слънце. Свръхмасивните черни дупки, от друга страна, могат да имат маси, вариращи от милиони до милиарди слънчеви маси.
Сценарий за унищожаване на Земята
Черните дупки имат репутацията на всемогъщи космически прахосмукачки, които поглъщат всичко по пътя си, но реалността е малко по-различна, обяснява Гобиел.
„Черните дупки, най-общо казано, са ужасни в поглъщането на материя – казва ученият. „Отговорът на въпроса защо Вселената не е била погълната от черни дупки, е, че черните дупки са много неефективни в повечето случаи, когато консумират материя и нарастват до по-големи размери.“
Но ако успее да се промъкне достатъчно близо, черната дупка тихо ще разкъса Земята. И това може да се случи така:
• Земята ще загуби своята атмосфера и океани;
• разтопеният метал ще се излее от мантията направо в Космоса;
• отломки от Земята ще попаднат в орбитата на черна дупка и ще се превърнат в йонизиран газ;
• газът ще образува акреционен диск около черната дупка, по-голямата част от него ще бъде погълната за няколко часа или дни;
• енергията ще се изхвърля в Космоса от мощни плазмени потоци и ще произведе високоенергийно лъчение.
Въпреки това, подобен сценарий също се счита за малко вероятен. Малко по-правдоподобно е приближаването на черна дупка на разстояние, от което тя може да повлияе на живота на Земята. Обектът е в състояние да смути земната орбита, да промени климата или да запрати по планетата огромно количество отломки от Слънчевата система – астероиди, комети и спътници.
И тук вече няма да е лесно да се избегне космическа бомбардировка. Гобиел смята, че в този случай животът на Земята ще продължи, но планетата ще трябва да се сбогува с човечеството и други многоклетъчни видове.
От "черно слънце" до пеещи черни дупки
Независимо че черните дупки от време на време попадат в научни статии и научнофантастични филми, човечеството все още не разбира напълно тяхната природа. Ето някои интересни факти за историята на изследването на космическите чудовища:
• През 1784 г. английският естествоизпитател и теолог Джон Мичъл представя необичайна хипотеза. Той предполага съществуването на така нареченото черно слънце – звезда с такава притегателна сила, която не позволява на светлината да избяга;
• Ученият Карл Шварцшилд в началото на ХХ век пише за „замръзналите звезди”. Използвайки уравненията на Алберт Айнщайн, той описва "невъзможни" сферични свръхмасивни области на пространството. В новия модел до нула се забавя ходът на времето, а не само скоростта на светлината;
• Класическото име "черна дупка" се появява по-късно. Терминът започва да се използва от журналисти и е въведен в активно обращение от Ан Юинг, която прави репортаж „Черните дупки в Космоса“ през 1964 г.;
• Черните дупки са способни да се сблъскват и сливат, след което се образуват гигантски обекти с милиарди слънчеви маси;
• Центърът на черна дупка се нарича сингулярност. И е по-добре да не стигате дотам: в тази точка масата е компресирана до почти нулев обем, притежавайки почти безкрайна плътност и невероятна гравитационна сила;
• Черните дупки са способни да издават звуци. А белгийският учен Валери Вермюлен дори записа цял албум, базиран на „симулационни модели“. Авторът твърди, че звуците потапят слушателите в атмосферата на гравитационна сингулярност;
• през 2020 г. астрономи от Русия видяха момента, в който една звезда беше разкъсана от черна дупка.
• През 2022 г. астрономите успяха да покажат за първи път в историята как изглежда свръхмасивната черна дупка в центъра на Млечния път. Снимката на обекта Стрелец A* стана възможна благодарение на проекта Event Horizon Telescope.
ВИЖТЕ ОЩЕ: Къде изчезна най-близката до Земята черна дупка?
