Астрономите откриват все повече и повече звезди, които се движат много по-бързо от всички останали в нашата Галактика. Необичайното им ускорение се обяснява с естествени причини, но някои изследователи предлагат да се обмисли възможността за изкуствено ускоряване на звездата: според изчисленията за една цивилизация, добре запозната с физиката, това не е невъзможно.
Още: Изстреляха първия български спътник с ракетата "Фалкон 9" (ВИДЕО)
Още: 6 планети се подреждат в дъга в небето, през март ще се присъедини и седма
Докато се движи тихо около центъра на нашата Галактика, Слънцето заедно с всички свои планети пътува с около 240 километра в секунда – най-типичната скорост на звездите в Млечния път. Разбира се, около галактичния център звездите се движат много по-бързо, защото там се ускоряват от гравитацията на свръхмасивната черна дупка с маса четири милиона слънца.
Учени оцениха сами ли сме във Вселената
Но в нашия космически мегаполис има звезди, които се намират далеч от центъра или дори извън галактическия диск, но се движат с „турбоскорост“. Например първата от тези открити звезди, SDSS J090745.0+024507, се намира на 230 000 светлинни години от нас и лети там със скорост от около 800 километра в секунда или дори повече. Струва си да се отбележи, че диаметърът на Млечния път е около сто хиляди светлинни години.
Още: Магнитни бури за седмицата 13-19 януари 2025 г.: Прогноза от САЩ (ГРАФИКА)
Сред тези космически състезатели има и такива, които отлитат от Галактиката, те се наричат "звезди бегълци". Някои, напротив, се втурват от междугалактическото пространство към нас. Астрономите подозират, че някога са били изхвърлени от тяхната галактика от нейната централна черна дупка – тя им е дала огромно гравитационно ускорение. Що се отнася до „бягството“, има версия, че те произхождат от двойни звездни системи и са били разпръснати от експлозията на свръхнова в момента на смъртта на техния партньор.
За още любопитни и полезни статии - очакваме ви във Viber канала ни! Последвайте ни тук!
Още: Венера няма спътници, Земята има един, а Сатурн има над 100. Каква е причината?
Още: Слабо място в магнитното поле: аномалия в Южния Атлантик буди безпокойство сред учените
Но тези необичайни звезди карат някои учени да мислят за извънземни цивилизации. Те смятат, че на теория едно технологично напреднало общество може да се движи заедно със своята планета и цялата система. Как е възможно това, е обяснено в скорошна статия (достъпна на сървъра за предпечат arXiv.org) от Клемен Видал, изследовател в Свободния университет в Брюксел.
Ученият обърнал внимание на някои любопитни двойни звездни системи. Те се състоят от интензивно въртяща се неутронна звезда и много по-малко масивен спътник. В същото време „партньорите“ са толкова близо един до друг, че пулсарът придърпва материята на втората звезда към себе си и в допълнение я бомбардира със силен звезден вятър, поради което зад жертвата се носи шлейф от издухана плазма. Астрономите наричат такива брутални примери „пулсари паяци“. Ако жертвата има маса, която е по-малка от 70 процента от Слънцето, тогава неутронната звезда, която я „изяжда“, се нарича „черна вдовица“.
Тези жестоки зрелища заинтересували белгийския изследовател, защото поне два от тези хищнически пулсари, по не съвсем ясни причини, се движат по-бързо, отколкото трябва: нещо ги ускорява. Предполага се, че една от тях би могла да е ускорена от гравитацията на звезда, която някога е прелетяла наблизо, но Видал смята това за малко вероятно.
Още: "Призрачни ездачи в небето“: Втори американски модул тръгва към Луната
Още: Плутон е уловил Харон с целувка
Астрономи се надпреварват да ни съобщят първи за извънземните, тъй като "ние ги открихме"
Той разказва, че на теория е възможно да се вземе под контрол процесът на излизане на вещество от „изядената“ звезда и да се използва като източник на гориво за създаване на реактивна тяга. Според изследователя една хипотетична напреднала извънземна цивилизация може да се придвижи, да речем, по-близо до съседна, по-подходяща звездна система и да се премести там от изгубеното си място.
Друг е въпросът как дори най-разумните и развити живи същества биха могли да бъдат близо до неутронна звезда – бившето ядро на звезда, живяла най-много няколко десетки милиона години и избухнала като свръхнова. Такова изригване мигновено би унищожило всичко живо в системата. А самият пулсар излъчва убийствена радиация. Изследователят обаче подчерта, че това са само негови теоретични изчисления, които си струва да бъдат взети под внимание.
