Марсиански камъни, които се търкалят по склоновете на кратерите и оставят характерни шарки във вид на рибена кост, може да свидетелстват за скорошни земетресения на планетата. Така смятат индийски учени, които са изследвали множество подобни следи, заснети от камерата HiRISE на борда на орбиталната станция Mars Reconnaissance Orbiter на НАСА.
Индийските учени са открили на Марс хиляди следи, оставени от падащи и търкалящи се камъни под формата на вериги и са установили, че повечето от тях изчезват в рамките на няколко години. Такива следи могат да се използват за точното определяне на скорошна сеизмична активност на планетата и да покажат, че Марс все още е жив динамичен свят, където много геоложки процеси все още не са приключили. Статия за това е публикувана в списание Geophysical Research Letters.
Подобни каменопади са наблюдавани и на други места в Слънчевата система, включително на Луната и дори на комети. Но съществената разлика се крие във времето, когато са се случили тези каменопади - ако на вече мъртви небесни тела те са се случвали в далечното минало, то на Марс това се случва в момента.
За да стигнат до това заключение, д-р Виджаян, планетолог от Лабораторията за физически изследвания в индийския град Ахмедабад, и неговите колеги изучили хиляди изображения на екваториалната област на Марс. Снимките били направени между 2006 и 2020 г. от камерата с висока резолюция HiRISE на борда на Mars Reconnaissance Orbiter, която позволява да се получат снимки с резолюция 30 см на пиксел от височина 300 км над повърхността на Марс. „По този начин можем да различим отделните камъни“, обяснява д-р Виджаян.
Научният екип разгледал множеството изображения и търсел характерни верижни елементи - признаци от падане на камъни по склоновете на ударни кратери. Обикновено те оставят отличителен модел тип рибена кост. Д-р Виджаян и екипът му открили повече от 4500 такива следи от камъни, най-дългата от които се простира на повече от два километра. Общата им дължина е около 900 км. Според д-р Виджаян понякога следите сменят посоката, понякога внезапно се разклоняват. Такива промени вероятно свидетелстват, че камъкът се е разчупил на части и фрагментите му са продължили да се търкалят надолу по склона.
Снимка: NASA/HiRISE/Stuart Atkinson
В същото време около една трета от следите, изследвани от учените, липсват на по-ранни изображения, което означава, че те са се образували след 2006 г.
По-новите следи се забелязват на разсипи марсиански реголит. Индийските изследователи смятат, че тези образувания излитат от пръстта всеки път, когато камъкът се удари в повърхността.
Проследявайки едни и същи следи на изображенията в различно време, екипът установил, че следите от камъните обикновено остават видими само за около четири до осем години. Изследователите стигнали до заключението, че ветровете, които непрекъснато се носят над повърхността на Марс, посипват прах и пясък и изтриват следите. Някои от тези следи изчезват само за две до четири марсиански години, докато други могат да се запазят повече от шест марсиански години, което предполага различна степен на тяхното изветряне. На Земята подобна ветрова ерозия протича още по-интензивно.
Учените забелязали, че сравнително бързо изчезващите следи позволяват да се проследят местата, където камъните са се изместили съвсем скоро. И тъй като сеизмичната активност е често срещана причина за каменопадите на Земята, може да се предположи, че нещо подобно се случва и на Марс. Виджаян и екипът му изчислили, че около 30% от откритите следи от камъни са концентрирани в депресията Цербер Фоса на Марс. Изследователите смятат това обстоятелство за изразена аномалия, тъй като целият този регион обхваща само 1% от изследваната площ.
Свлачище в депресията Цербер Фоса. Снимка: NASA/JPL-Caltech/University of Arizona
„В околните кратери има много камъни - казва д-р Виджаян. – При някои от тях дори се наблюдават няколко падания на едно и също място."
Новите доказателства за геологичната активност на Марс противоречат на общоприетото схващане, че при него всичко е в миналото - казва Ингрид Даубар, американски планетолог от университета Браун в Провидънс, която не е участвала в изследването, но го коментира за The New York Times. - Дълго време смятахме, че Марс е студена, мъртва планета“, казва тя.
Алфред Макюън от Университета в Аризона, платнетолог и главен специалист по работата с камерата HiRISE, е съгласен, че геологията на Цербер Фоса, разположена във вулканичния регион Тарсис, може да е предразположена към сеизмична активност. „Тези гигантски маси от плътни скали на повърхността създават напрежение по цялата околна марсианска кора“, казва д-р Макюън.
От 2019 г. спускаемият модул InSight на НАСА, специализиран в изучаването на вътрешния строеж и състав на Марс и оборудван със сеизмограф, на свой ред е регистрирал стотици марсотресения, като двете най-големи от тях са се случили миналата година в описания регион.
В бъдеще д-р Виджаян и неговите сътрудници планират да разширят изследванията си и в полярните райони на Марс. В същото време всички планетолози се надяват, че камерата HiRISE няма да ги подведе и ще продължи работата си, независимо че проектният живот на инструмента отдавна е изтекъл.
Лабиринтът на нощта на Марс. Снимка: ESA/DLR/FU Berlin, CC BY-SA 3.0 IGO
Следи търкалящи се по склоновете камъни са регистрирани и от камерата CaSSIS на европейско-руския апарат ExoMars Trace Gas Orbiter. Тези изображения показват част от системата на каньона Лабиринтът на нощта. Цялата мрежа от плата и каньони, които съставляват тази система, се простира на 1200 км, а отделните скали достигат височина от 5 км. При максимално увеличение били наблюдавани няколко камъка, падащи от ръба на скала и оставящи малки вдлъбнатини в меката пръст, докато се търкалят надолу по склона. Trace Gas Orbiter е на орбита през 2016 г., а основната му задача е да търси следи от живот в настоящето или миналото на Марс.
