Възрастта и сценарият за формиране на нашия естествен спътник досега не са установени с точност. Съществуват няколко хипотези, които разказват как е възникнала Луната.
Днес най-разпространена е версията за космически сблъсък – в зората на съществуването на Слънчевата система тяло с размерите на Марс се е врязало в Земята, в резултат на което са се откъснали отломки, които впоследствие са образували Луната.
Кога се е случило това, е още един важен въпрос. В резултат на 259 сеанса компютърно моделиране авторите на ново изследване са изчислили, че сблъсъкът се е случил 95 милиона години след зараждането на Слънчевата система (преди 4,6 млрд. години), а това е значително по-късно, отколкото се смяташе преди.
„Земята не е възникнала в Космоса мигновено. Тя се е формирала постепенно, поетапно. Последният етап е бил събитието, когато в нашата планета се е врязало голямо небесно тяло, примерно колкото Марс, неговата маса е била някъде 10% от земната. Голяма част от материала е останала на Земята, но друга е била изхвърлена в Космоса. От тези отломки се е формирала Луната“, пояснява съавторът на изследването Джон Чембърс, астрофизик от института „Карнеги“ във Вашингтон.
Предишни изследвания са използвали данните за радиоактивния разпад на атомните ядра за определяне на приблизителното време на периода, в който Луната се е формирала и е влязла на орбита около Земята. Според тези резултати сблъсъкът се е случил 30 милиона години след раждането на Слънчевата система.
Новият метод е доста по-точен от предишните методи за датиране. Геоложки изследвания са позволили да се добавят към компютърното моделиране данни за масата на материала, който се е присъединил към Земята след сблъсъка, което позволява да се построят по-ясни времеви рамки. Този метод не зависи от радиоактивния разпад на ядрата и за първи път позволява да се установи възрастта на планетите по такъв начин.
След като получили новите данни и установили, че Луната се е появила по-късно, Чембърс повдигнал още един важен въпрос – защо има толкова голямо несъответствие във времето между дългата еволюция на Земята и бързото формиране на Марс?
Анализът на марсиански метеорити постоянно демонстрира, че Червената планета се е формирала само за няколко милиона години, което се потвърждава от компютърните модели. За да се разбере защо нашата планета се е формирала по-дълго от Марс, е необходимо да се погледне към третия представител от земната група – Венера.
Образци от нейните породи могат да изяснят от какво зависи скоростта на формиране, тъй като според общоприетите данни Венера е еволюирала едва ли не по-дълго от Земята.
„Има много неясноти относно това, как именно е изглеждал протопланетният диск на Слънчевата система. Смята се, че той се е състоял от големи планетни ембриони и малки планетезимали, които са се сблъсквали и в резултат са се появили първите планети. Ние не знаем какво е формирало самия диск, колко бързо е нараствал той, колко дълго е продължило това. Ако имахме образци от Венера, това би помогнало да се прояснят тези въпроси“, разказва водещият автор на изследването Сет Джейкъбсън от обсерваторията на Лазурния бряг.
В статия, публикувана в сп. Nature, учените отбелязват, че разбирането на механизма на формиране на планетите в Слънчевата система също ще помогне да се разбере повече за екзопланетите и техните далечни системи. Новите данни ще позволят търсенето на други потенциално обитаеми системи да бъде по-плодотворно.
