Сондата DART предаде на Земята снимки на астероидите Дидим и Диморф, включително финалното и най-детайлно изображение на повърхността на Диморф, получено няколко секунди преди удара на апарата с астероида. Така беше извършен първият тест за защита на планетата в историята на човечеството. Целият процес се предаваше на живо от центъра за управление на НАСА в YouTube.
DART (Double Asteroid Redirection Test) беше изстрелян в космоса през ноември миналата година и в нощта на 27 септември 2022 г. той удари 160-метровия близък до Земята астероид Диморф, обикалящ около по-големия астероид Дидим. Ударът със скорост 6,5 километра в секунда беше потвърден от загубата на връзка със сондата, фиксирана в Центъра за управление на полети в Лабораторията по приложна физика към университета „Джон Хопкинс“. Предварителните оценки показват, че DART, използвайки напълно автономна навигационна система в реално време, се е отклонил само на 17 метра от центъра на астероида.
Наблюденията на Диморф, които трябва да потвърдят факта на промяната в орбитата му, което ще докаже ефективността на метода за кинетично контролирано отклоняване като метод за планетарна защита, ще продължат около шест месеца. Първите резултати от тези наблюдения ще бъдат публикувани след няколко седмици, а през 2027 г. междупланетната станция Hera ще достигне Диморф, което допълнително трябва да потвърди резултата.
Дидим (вляво) и Диморф (вдясно), заснети от DART. NASA
По време на подхода към системата на Дидим DART провеждаше непрекъснато заснемане на астероидите с помощта на камерата DRACO, незабавно предавайки данни на навигационната система и на Земята. На най-детайлната снимка на цялата система, на по-големия и по-ярък 780-метров Дидим, част от който е скрита в тъмнината, се виждат кратери, както и екваториално възвишение, подобно на хребетите, наблюдавани на астероидите Рюгу и Бену.
Панорама на астероида Диморф, получена от DART. NASA
На Диморф не се забелязва екваториален хребет, повърхността му е осеяна с камъни с различни размери и е подобна на повърхностите на Рюгу и Бену. Финалната снимка на повърхността на Диморф, предадена от DART на Земята, е направена от разстояние около няколко десетки километра от астероида две секунди преди момента на удара.
