Бреговите райони на полуостров Юкатан, Кинтана Роо, Кампече и Табаско ще бъдат под морето през 2100 г., според прогнозите на Climate Central, съобщава "Дойче Веле".
Мексико не е единствената латиноамериканска държава, която ще понесе последиците от повишаването на морското равнище. В Латинска Америка и Карибите повече от 27% от населението живее в крайбрежните райони и се изчислява, че между 6% и 8% живеят в райони, които са изложени на висок или много висок риск да бъдат засегнати от крайбрежни опасности, пише БГНЕС.
В Колумбия районите близо до Баранкиля (устието на река Магдалена в Карибско море) и към границата с Панама (залив Ураба) са тези, които също ще изчезнат под вода, според прогнозите на организацията.
Околностите на езерото Маракайбо и Тукупита във Венецуела също ще бъдат потопени, според интерактивна карта, която изследва покачването на морското равнище, изготвена от Climate Central. Картата също се фокусира върху точките на Аржентина в провинция Ентре Риос, където текат реките Ибикуй и Парана, както и провинция Буенос Айрес, на височината на залива Самборомбон.
Въпреки че бъдещите прогнози изглеждат много далечни, реалността не оставя място за съмнение: морското равнище в Латинска Америка и Карибите расте над средното за света. Според доклада "Състоянието на климата в Латинска Америка и Карибите 2020 г.", публикуван от Световната метеорологична организация (СМО) , морското равнище в Карибите се е увеличило средно с 3,6 милиметра годишно между 1993-2020 г. Това е скорост, по-висока от средната за света, която е била 3,3 милиметра годишно.
Докладът на СМО беше публикуван няколко дни след доклада "Изменение на климата 2021: основата на физическите науки" от Междуправителствената група по изменение на климата (IPCC). В допълнение към констатацията, че температурите в региона са се увеличили повече от средните за света и има вероятност те да продължат да го правят, настоящият доклад предвижда засилване на покачването на морското равнище, наводнения по крайбрежието и морски топлинни вълни, както и промени в разпределението на валежите.
"Всички континентални и островни държави с морско крайбрежие изпитват покачване на морското равнище. По-специално, за островните държави като Карибите или страните с брегове като Колумбия, има повишаване на морското равнище, което води до въздействия върху човешките системи и екосистемите", казва Паола Ариас, колумбийски изследовател, който участва в написването на доклада.
Ариас припомни различните фактори, които допринасят за тази ситуация. "Повишаването на морското равнище се генерира главно от топенето на континентални ледници като Гренландия, Антарктида и планински вериги (Андите, Алпите и т.н.). Освен това, докато океанът се затопля, той претърпява разширяване, което допринася за повишаването на морското равнище", добавя тя.
Причините за покачването на морското равнище могат да бъдат количествено определени: "Термичното разширяване на океаните, свързано със затоплянето на Световния океан, допринесе за 38,4%, топенето на планинските ледници с 40,8%, топенето на Гренландия 24,5%, топенето на Антарктида 4,1%, а съхранението на вода на континентите -7.8 %. Отрицателната стойност означава, че тя се е запазила, тоест никога не е достигнала океаните", обяснява Луис Руиз, аржентински изследовател от CONICET, който също участва в написването на една от главите на доклада на IPCC.
"От гледна точка на хидрологичния цикъл, когато има топене на континентални ледници, водата тече през повърхността, докато стигне до морето, като по този начин допринася за повишаването на морското равнище", припомня изследователят, съавтор на глава 8, който се занимава с промени в хидрологичния цикъл.
По тази причина Руиз подчерта ролята, която ледниците играят по този въпрос. "Повече от 90% от повърхността на ледниците в Латинска Америка е в Южните Анди“, припомни той, като уточни, че „загубата на маса между 2000 и 2020 г. на ледниците в Южните Анди представлява 8 процента от общия принос на ледниците за покачване на морското равнище през същия период".
В този смисъл Ариас подчерта един от аспектите, предизвикали най-голямо медийно въздействие в доклада: "Човешката дейност е причина за глобалното повишаване на температурата". Колумбийският изследовател припомня, че споменатата дейност "е причина за промените, наблюдавани в земната климатична система, включително хидрологичния цикъл". "Тъй като глобалните температури продължават да се покачват, промените в хидрологичния цикъл ще стават все по-големи", добавя Ариас.
Това означава по-голямо засилване на хидрологичния цикъл, което се проявява в по-голяма интензивност и честота на екстремни събития като проливни дъждове и суши", уточнява той.
Поради тази причина колумбийският изследовател призова "незабавно, бързо, устойчиво и в голям мащаб да намали емисиите на парникови газове, тъй като изменението на климата засяга и ще продължи да засяга всички региони на планетата".
