Европейските правителства се бавят по отношение на необходимия план за осъществяване на амбициите на ЕС в областта на климата.
Отличниците
Само четири от 27-те държави членки - Нидерландия, Дания, Финландия и Швеция - спазиха крайния срок в неделя (30 юни), за да представят своите национални планове за енергетика и климат. Това е основен документ, в който длъжностните лица трябва да покажат как ще постигнат своя дял от целта на блока за намаляване на емисиите до 2030 г. Пета страна - Италия, подаде своя план в понеделник, 1 юли.
Още: Зелената сделка и въглищните централи - къде е България: Говори Юлиян Попов (ВИДЕО)
Още миналата година повечето държави от ЕС закъсняха с представянето на проектите на своите планове за климата. И когато документите най-накрая постъпиха, решението на Европейската комисия не беше никак добро - според нея плановете показват, че блокът няма да постигне целта си до 2030 г. да намали поне 55% от емисиите си в сравнение с нивата от 1990 г.
От всяка страна се изискваше до 30 юни да промени своя проект, за да компенсира недостига. Но дори и в няколкото окончателни плана, които бяха публикувани, правителствата признават, че изостават, предупреждават, че крайнодесните им наследници могат да променят курса, или недоволстват от изискванията на ЕС, пише Politico.
Активистите за климата предупреждават, че продължаващите закъснения и недостатъците на плановете застрашават Зелената сделка на ЕС, както и глобалната репутация на блока, защото бавенето в изпълнението на вътрешните цели означава и неизпълнение на международните ангажименти.
Сега изоставащите в изпълнението на плановете за климата могат да бъдат изправени пред съдебни действия. Европейската комисия заяви в понеделник, че "като първа стъпка" ще повдигне въпроса на срещите на министрите на климата и енергетиката на ЕС този месец. Говорител на ЕК обаче уточнява, че изпълнителната власт на ЕС не изключва възможността за правна защита: "Винаги, когато е необходимо и подходящо, Комисията ще използва наличните правни възможности, за да гарантира спазването на законодателството на ЕС".
Още: Съд, ако здравето ти е увредено от мръсен въздух: ЕС напредва с нов закон
Недостиг на средства: Къде е България?
Топката е в полето на държавите членки, казва ЕК. "Работихме усилено, за да договорим с Европейския парламент и страните членки амбициозни и научнообосновани законодателни цели", заяви говорител на Комисията. "Сега е време националните органи да ги превърнат в конкретни планове".
Снимка: iStock
Целта на плановете е да превърнат законодателството на ЕС в областта на климата в национални действия и да гарантират, че блокът ще изпълни приетите правни цели. Такава цел например е ЕС да използва 42,5% възобновяема енергия. Друга пък е да намали потреблението на енергия с 11,7% до 2030 г.
Проектите, които пристигнаха през изминалата година, показаха, че повечето правителства не възнамеряват да изпълнят ангажиментите си в областта на възобновяемата енергия. Само осем държави - България, Дания, Естония, Гърция, Италия, Литва, Люксембург и Испания - представиха цели, които са над или в съответствие със закона, а още три държави - Хърватия, Германия и Португалия - почти постигнаха целта. Очаква се всички останали да постигнат или по-ниски, или "значително по-ниски" цели.
Още: ЕС облекчава климатичните изисквания за земеделието под натиск от протестиращите фермери
Изпълнителният орган на ЕС изтъкна тези недостатъци в писмо до министрите на енергетиката през май. В него пишеше следното: проектите показват, че блокът е постигнал само 39% дял на възобновяемите енергийни източници и е намалил потреблението на енергия само с 8,8%. В по-общ план ЕС заяви, че държавите членки ще намалят 51% от емисиите до 2030 г., което е под целта 55 на сто.
И в окончателните планове на петте държави има пропуски
Ключов елемент на плановете са мандатите за намаляване на емисиите в отделните държави в сектори извън пазара на въглеродни емисии на ЕС. Известна като Регламент за разпределяне на усилията, мярката понастоящем обхваща селското стопанство, автомобилния транспорт, сградите, отпадъците и дребната промишленост.
В проектите си малко страни заявиха, че ще постигнат целите си за емисиите, а само шест - Хърватия, Чехия, Унгария, Люксембург, Словения и Испания - получиха ясна положителна оценка от ЕК.
Още: ЕС ще намалява емисиите от газове, използвани в хладилници и климатици
След като крайният срок изтече, следващият въпрос е дали страните ще изпълнят задълженията си по същество.
Окончателният план на Дания сочи значителни корекции в сравнение с проектодокумента, в който бяха открити пропуски в различни области. Сега страната твърди, че е напът да постигне целите за емисиите благодарение на историческото споразумение от миналия месец за определяне на цена на въглеродните емисии в селското стопанство.
Планът на Нидерландия предлага актуализирани прогнози, за да подчертае, че страната вече е в съответствие с ключовите цели. Но в документа се отбелязва, че всичко може да се промени при следващото коалиционно правителство, което планира да се откаже от няколко мерки за климата.
Междувременно правителството на Швеция - коалиция, подкрепяна от крайната десница - открито изразява несъгласие с целите на ЕС в областта на възобновяемите енергийни източници в своя окончателен план. Страната трябва да постигне 76% дял до 2030 г., но според проектоплана си е напът да постигне само 65%. В окончателния вариант този процент е увеличен на 67%. Но в него се казва, че Швеция ще постигне 78% енергия без изкопаеми горива - според Стокхолм това трябва да бъде истинският критерий.
Още: ЕС с нова цел - повече възобновяеми източници в крайното потребление на енергия
Окончателният план на Италия признава, че страната няма да постигне целта си за емисиите, дори ако приложи допълнителни мерки. "Тези политики, макар и много амбициозни, позволяват намаляване на емисиите с около 40,5% до 2030 г.", се казва в документа. Законовата цел на страната е 43,7%.
Финландия, от своя страна, по същество представи окончателен план, в който признава, че има още работа за вършене. Настоящите мерки "не са достатъчни", пише в документа. Добавя се, че дясното коалиционно правителство в момента работи по нова стратегия.
