Светът "върви сляпо към климатична катастрофа", тъй като големите икономики позволяват увеличаване на въглеродното замърсяване, когато са необходими драстични съкращения. Това заяви ръководителят на ООН Антонио Гутериш, цитиран от АФП.
Спасителната за планетата цел за ограничаване на глобалното затопляне до 1,5 градуса по Целзий вече е "жизненоважна", заяви той на конференция за устойчиво развитие в Лондон, предаде БГНЕС.
Според Междуправителствената експертна група по изменение на климата (МГИК) към ООН поддържането на 1,5 градуса по Целзий изисква намаляване на емисиите с 45% до 2030 г. и постигане на въглеродна неутралност до средата на века. Но дори ако държавите спазят наскоро преразгледаните ангажименти по Парижкото споразумение, емисиите все още ще се увеличат с 14% до края на десетилетието.
"Проблемът се задълбочава", каза Гутериш в предварително записано видеопослание. "Вървим към климатична катастрофа. Ако продължим така, можем да се сбогуваме с 1,5 C", добави той. "Дори два градуса може да се окажат недостижими."
Коментарите му дойдоха само часове преди 195-те държави от IPCC да започнат двуседмична среща за утвърждаване на знаков доклад за възможностите за намаляване на въглеродното замърсяване и извличане на CO2 от въздуха.
Гутериш определи разходите за възстановяване от Ковид като "скандално неравномерни" и пропусната възможност да се ускори преходът към чиста енергия. Той допълни, че руската инвазия в Украйна може допълнително да провали действията в областта на климата, тъй като вносителите ще затвърдят зависимостта си от изкопаеми горива, докато се борят да заменят руския нефт и газ.
"Страните могат да бъдат толкова погълнати от непосредствения недостиг на изкопаеми горива, че да пренебрегнат или да подкопаят политиките за климата", каза Гутериш. "Това е лудост. Приближаването към изкопаемите горива е взаимно гарантирано унищожение."
Миналата година междуправителствената Международна агенция по енергетика (МАЕ) публикува бомбастичен доклад, в който се заключава, че свят с 1,5 C е несъвместим с каквито и да било нови разработки на нефт или газ, или нови електроцентрали на въглища.
Гутериш заяви, че нуждите за развитие и икономическите структури на Китай, Индия, Индонезия и други "развиващи се икономики" не им позволяват да поемат подобни ангажименти, особено по отношение на въглищата.
Богатите държави трябва да предоставят пари, технологии и ноу-хау, за да помогнат на тези нововъзникващи икономики да изчистят въглищата от енергийните си портфейли, добави той, като посочи новаторската сделка за Южна Африка, представена на срещата на върха за климата COP26 през ноември миналата година в Глазгоу.
Богатите държави от Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР) трябва постепенно да се откажат от въглищата до 2030 г., а всички останали държави - до 2040 г., заяви Гутериш.
Китай и Индия - и двете силно зависими от въглищата - се противопоставиха на пълното приемане на целта за 1,5 С, заедно с натиска да се определят по-амбициозни краткосрочни цели за намаляване на емисиите. И двете страни обаче са си поставили дългосрочни "нетни нулеви" цели за въглеродна неутралност - 2060 г. за Китай и 2070 г. за Индия. На страните от Г-20 се падат около 80% от световните емисии на парникови газове.
Публикуваният миналия месец исторически доклад на Междуправителствената експертна група по изменение на климата (IPCC) относно въздействието на климата и способността на човечеството да се адаптира към него съдържа подробен атлас на човешкото страдание и предупреждава, че предстои да се случи още нещо по-лошо. Безпрецедентните наводнения, горещини и горски пожари, наблюдавани на четири континента през последната година, ще се ускорят през следващите десетилетия, дори ако замърсяването с изкопаеми горива бъде бързо ограничено, се казва в заключението на доклада.
Гутериш говори на четиридневна конференция, организирана от „The Economist“. , АФП
Каква е връзката между недостига на вода и правата на жените
