До края на века за Земята остава тенденцията да се загрее с над 3 градуса по Целзий въпреки спада в емисиите на парникови газове поради пандемията от COVID-19 и обещанията за ограничаване на замърсяването. 2020 г. е напът да стане една от най-топлите в историята.
Още: Проучване: Супервулканично изригване заплашва света
Още: Прогноза за времето - 26 декември (четвъртък)
В годишната си оценка за нивата на емисиите по програмата на ООН за околната среда установи, че 7-процентният спад на въглеродните замърсявания през 2020 г. ще има „незначително въздействие“ върху затоплянето, ако няма широко и бързо отклоняване от изкопаемите горива.
Докладът анализира пропастта между действията, изисквани съгласно Парижкото климатично споразумение, и намаляването на емисиите, планирано понастоящем от държавите. Той установява, че „зеленото възстановяване“ от пандемията, при което новоприетите нетни нулеви обещания се ускоряват, може да премахне 25% от емисиите до 2030 г. Това би доближило света до нива, необходими за ограничаване на затоплянето до 2 градуса по Целзий, както е предвидено в Парижкото споразумение.
С малко над 1 градус затопляне от доиндустриалните времена, Земята вече изпитва по-силни и по-чести суши, горски пожари и супербури, станали смъртоносни от надигащите се морета. "2020 г. е напът да стане една от най-топлите в историята, докато горските пожари, бури и суши продължават да вилнеят", заяви изпълнителният директор на Програмата за околната среда Ингер Андерсен.
Още: Захлаждането, предизвикано от Ла Ниня ще бъде слабо и краткотрайно
Още: 2024 г. е напът да стане най-горещата в историята
Според нея докладът показва, че зеленото възстановяване заради пандемията "може да отнеме огромна част от емисиите на парникови газове и да помогне за забавяне на климатичните промени".
За още любопитни и полезни статии - очакваме ви във Viber канала ни! Последвайте ни тук!
Още: Сухото бъдеще на Европа е поставено под въпрос от климата на миоцена
Още: "Платете си за климата": Бедните страни разочаровани от богатите - искат 5 пъти повече пари
ООН заяви миналата година, че емисиите трябва да падат със 7,6% годишно до 2030 г., за да се запази по-амбициозната целева температура от 1,5°C. Въпреки че през 2020 г. емисиите вероятно ще спаднат в голяма степен в съответствие с тази цифра, е необходимо безпрецедентно забавяне в промишлеността, пътуванията и производството. Експертите се опасяват, че възстановяването на въглеродните емисии е почти неизбежно през 2021 г.; миналата седмица ООН заяви, че страните планират да увеличат производството на изкопаеми горива с 2% всяка година през това десетилетие. За да се ограничи затоплянето до 1,5°С, производството на петрол, газ и въглища трябва, обратно, да спада с 6% всяка година.
Докладът установява, че емисиите през 2019 г. - година, която учените представят като връх в годишното замърсяване с въглерод - са достигнали 59,1 гигатона CO2 еквивалент. Това представлява 2,6% увеличение в сравнение с 2018 г., до голяма степен обусловено от увеличаването на горските пожари.
Според програмата на ООН намалените пътувания, промишлената дейност и производство на електроенергия поради пандемията ще доведат до намаляване на емисиите със 7% в сравнение с миналата година. Но това би довело само до намаляване на глобалното затопляне с 20% до 2050 г. При екологично възстановяване заради Covid-19 емисиите ще достигнат 44 GT през 2030 г. в сравнение с предвидените 59 GT, което ще даде на човечеството 66% промяна в повишаването на температурата на задържане под 2C. Това ще се нуждае от широко преминаване към възобновяеми енергийни източници, пряка подкрепа за технологии с нулеви емисии и инфраструктура, намаляване на субсидиите за изкопаеми горива, липса на нови въглищни централи и широко залесяване, се посочва още в анализа. Само една четвърт от страните от Г-20 са посветили дялове в разходите на мерки за ниски въглеродни емисии.
Още: Невиждани досега кадри: "Грийнпийс" – България създаде вълнуващ филм за Черно море (ВИДЕО)
Още: COP29 - без категорични резултати от годишната конференция за климатичните промени
Докладът също така разкрива огромното неравенство по отношение на замърсяването с въглерод: Най-богатите страни (1%) представляват повече от два пъти от общото генериране на емисии от най-бедните 50%. ООН заяви, че тази група трябва да намали въглеродния си отпечатък с 30 пъти, за да остане в съответствие с целите на Парижкото споразумение.
Защо Арктика се топи, четете в този материал.
