Въпреки отчетените различния във външния вид и поведението, ДНК доказателство показва, че пустинните слонове в Намибия и слоновете от африканската савана имат едно и също ДНК. Въпреки това само намибските слонове трябва да бъдат защитени, така че да могат да продължат да предават знанията си и уменията си за оцеляване на следващите поколения, пише Science daily.
„Способността на видове като слоновете да се учат и да променят своето поведение, означава, че генетичните промени не са критични за тях, за да могат да се адаптират към нова среда“, заяви водещият автор на изследването Алфред Роса, професор по животновъдни науки и член на института за геномна биология в университета в Илинойс.
„Най-поведенческите промени, могат да позволяват на видовете, да разширяват своя обхват до нови пределни местообитания, които се различават много силно от основното им местообитание“.
Слоновете в Намибия, които обитават пустинята са се научили как да предотвратят евентуалното прегряване от високите температури, като покриват телата си с пясък, който са намокрили в урината си или с складирана вода, която се намира в специална торбичка под езика им, която може да побере няколко галона вода.
Също така, при тях водните и хранителните ресурси в територия им са значително по-ограничени, макар и територията им да е огромна в сравнение с тази на другите видове слонове. Те играят важна роля в този вид сухи екосистеми, като разкопават почвата, която се превръща в нещо като канал.
Женските слонове живеят в тесни сплотени майчини групи, така че мутациите в тази ДНК, която се предава от майка на дете, са тясно свързани с географските популации. Не е изненадващо, че митохондралната ДНК на слоновете, които обитават саваната е подобна на митохондриалната ДНК на слонове в Ботсвана и Зимбабве, които граничат с ивицата Каприви.
„Нашите резултати и историческите данни показват, че големият капацитет знания и междуселищните миграции на активните слонове от Намибия, изместват ареала си, за да оцелеят срещу високите колебания в климата и на ловния натиск“, казва Ясуко Ишида, учен от университета в Илинойс.
Липсата на генетична диференциация е в съответствие с историческите доказателства за движението на слоновете по време на Намибската война за независимост, която увеличила ловния натиск.
Липсата на генетични различия в намибските слонове може да се дължи на дългите миграционни разстояния; увеличението на броя на населението или генен поток, предоставен от мъжките слонове за разплод, които се чифтосват с различни женски.
„Независимо от това, тези слонове трябва да бъдат запазени“, казва Роса.
„Техните познания за това как да живеят в пустинята са от решаващо значение за оцеляването на бъдещите поколения слонове, които обитават сухи райони, притиснати от лова и изменението на климата."
