Новият български филм "Шекспир като улично куче" се очертава като едно от най-важните събития в българското кино в последно време. Филмът е изключително точен и смел, премерен, но едновременно с това с огромен размах. С други думи - получил се е! Ще можем да го гледаме от 3 февруари, когато тръгва по кината в България.
Поканихме в Студио Actualno Валери Йорданов - режисьор и сценарист на "Шекспир като улично куче", за да си поговорим за същината на този филм, за младите хора и, разбира се, за проблемите в Народния театър, които сякаш скоро няма да отшумят.
Доста време мина от предишния филм, на който бяхте режисьор - "Кецове", 10 години и повече. Как е сега вълнението, по-различно ли е или пак е със същия заряд?
Вълнението, общо взето, в театъра е повече, защото всичко е на живо. Тук вече, каквото е станало, е станало. Вълнението е от очакването на реакции, защото знам, че ще има такива. Ще има хора, които ще се припознаят, ще намерят сходни неща с някои от героите. Има неочакваност на разказа, неочакваност във важността на нещата, които се случват вътре. Това ме вълнува - да проверя дали съм бил прав. Същевременно този сценарий е писан преди 11 години. Променян е. В него имаше епизоди, които после махнах, защото тогава нямаше имигранти. Имаше епизоди с много незаконни пришълци от други страни и така нататък. И когато се появи имигрантската вълна, аз ги махнах. Никой не знае, че сценарият е писан много преди да се случат тези неща. Сега се вълнувам дали е променян в правилната посока, но знам, че ще бъде гледан.
Сравняват го с филма "Вчера" на Иван Андонов. Вярно ли е това сравнение?
Не сме го търсили. Стана ми много приятно, когато го чух, защото това означава, че това е един бунт. Аз много харесвах в едни тийнейджърски години този филм, защото в него се казваха неща, за които не се говори. Беше или забранено, или се говореше тихичко - абе, тая тема дай да не я засягаме, че е деликатна. Това означава, че в "Шекспир като улично куче" има такива теми и това ме вълнува. На младите хора, според мен, им писна да само да бъдат сравнявани, че ги мързяло, че стоели по моловете, че не знам си какво. Не, те имат своите интереси, стабилни интереси. Само че, самото сравнение ги кара да кажат: "Ами добре, приемете ни, щом така искате, за такива, за каквито ни смятате. Мисля, че този филм ще провокира в тях бунтаря. Имаме нужда от такива.
Как е успял да "дисциплинира" младите актьори в главните роли, за да играят толкова пълнокръвно във филма?
Какво се случва със скандала в Народния театър и има ли напрежение между актьорите от трупата на театъра?
Вижте цялото интервю с Валери Йорданов!
