Номинираният за "ОСКАР" и "Златен Глобус" филм на Заза Урушадзе - "МАНДАРИНИ", представен в програмата на 19-ия СФФ, излиза на екран на 26 юни 2015 година.
Историята се случва в градче в Абхазия (Грузия) по време на войната от 1992–1993 г., заради която много естонци напускат домовете си. Двама мъже обаче – Иво и Маргус, остават в градчето, за да оберат узрелите мандарини. Докато събират плодовете, се оказват подложени на кръстосан огън между две враждуващи военни групировки. Двама от войниците оцеляват. Ахмед, който е чеченски наемник към абхазката страна, и Нико, който е грузинец...
Режисьор е Заза Урушадзе, сценарий - Заза Урушадзе, оператор - Рейн Котов, музика- Ниаз Диасамидзе, в ролите: Лембит Улфсак, Елмо Нюганен, Георги Накашидзе, Миша Месхи, Райво Трас, продуцент - Иво Фелт.
„МАНДАРИНИ” се разпространява в България от АРТ ФЕСТ и BULGARIA FILM VISION.
Филмът е получил следните награди и номинации:
Оскар ’15 – Номинация за най-добър чуждоезичен филм
Златен глобус ’15 – Номинация за най-добър чуждоезичен филм
Бари ’14 – Наградата в международния конкурс
Йерусалим ’14 – Специална награда „Духът на свободата” за най-добър филм
Манхайм-Хайделберг ’14 – Наградата на публиката, наградата на независимите собственици на кина, Специалната награда
Награди Сателит ’14 – Номинация за най-добър чуждестранен филм
Талин ’13 – Естонска филмова награда, награда на международните филмови клубове; номинация за Голямата награда
Варшава ’13 – Наградата на публиката, най-добър режисьор; номинация за Голямата награда
Заза Урушадзе
Роден е на 30 януари 1966 година. Завършва Грузинския държавен университет за театър и кино през 1988 година. Пълнометражният му дебют „Here Comes the Dawn” (1998) има сериозни успехи и участва в много международни фестивали. Урушадзе е избран за директор на Националния филмов център на Грузия. През 2008 година приключва втория си пълнометражен филм „Три къщи”, който също е показан на много международни кинофоруми.
ФИЛМОГРАФИЯ
1989 Mattvis vints mamam miatova
1998 Ak tendeba (Here Comes the Dawn)
2008 Три къщи (Sami Sakhli)
2012 Пазителят (Bolo Gaseirneba)
2013 Мандарини (Mandariinid)
„Сценаристът-режисьор Заза Урушадзе е открил свой уникален път към материала, чрез който извлича универсални поуки от един локален конфликт. Темата не е само почти забравена война в Кавказ - грузинско-абхазкия военен спор, разгорял се през лятото на 1992 година. Във фокуса е един забравен детайл в тази забравена война: стотици етнически естонци, живели в Абхазия от 19-ти век, са били принудени да се върнат в старата си „родина”, която никога не са познавали. В едно такова естонско-абхазко село има територия, на която доминират цитрусовите плодове, дали заглавието на филма и именно там се развива действието на историята.
Предизвикателния етно-исторически фон се стопява почти веднага след началото на филма. Той е просто условие, което позволява на Урушадзе да усъвършенства драмата и да „изчисти” филма до структурата на един човечен, дори философски „спагети”-уестърн. Става дума за трима мъже - двама от тях са ранени млади бойци, жестоки врагове, които са върнати към живота от възрастен мъж, който отказва да вземе страна. Ще се унищожат ли взаимно, след като раните им бъдат излекувани? Или добронамереният им домакин, който ги е приютил, ще ги зарази със своя пазифизъм?”
Лий Маршал, Screen International
„Ветеранът с близо 50-годишен стаж на екрана Лембит Улфсак задава ироничния, трогателен тон в „Мандарини”, като филмът умело балансира между хумор и сериозност, а неговата деликатност е осигурена от всички художествени решения на филма - сценография, операторско майсторство... Заснет в западна Грузия, сред красивата природа на региона Гурия, филмът подчертава безмислието на човешките конфликти и проливането на кръв в името на ефимерни идеи - особено на фона на щедрите дарове на природата.” Денис Харви, Variety
„Филмът е изключително въздействащ, благодарение на уменията на актьорите и режисьора Заза Урушадзе. Георги Накашидзе улавя животинския, брутален маниер на чеченските бойци, без да губи своята човечност. Михаил Месхи контрастира подобаващо - неговият персонаж Нико е бил актьор, преди да започнат сраженията, и това е една от причините той да бъде войник по неволя. Но най-силното изпълнение е дело на ветерана Лембит Улфсак в ролята на по-възрастния естонец, който подслонява в дома си двамата врагове. Неговият герой също е загубил близки и ние вярваме на изтощението му, както и на дълбоко вкорененото състрадание, родило се през годините, в които неизбежно е властвала враждебността между хората...” Стивън Фарбър, The Hollywood Reporter
