Събранието на словенските народни представители в Кочевие през октомври 1943 г. решава словенците да се включат в новата Югославия, създаването на която бива обявено на заседанието на АВНОЙ в Яйце на 29 ноември 1943. През 1945 г. на тази държава бива дадено името Федеративна народна република Югославия (ФНРЮ). Словения, като нейна съставна част, бива преименувана в Народна република Словения. До 1947 г. бива национализирана цялата частна дейност.
След прекъсване на отношенията със Съветския съюз през 1948 г. Югославия се опитва да въвежда по-мека форма на социализъм, основан върху обществена собственост и самоуправление. Град Триест и неговите околности биват дадени на Италия. През 1963 г. ФНРЮ бива преименувана в Социалистическа федеративна република Югославия (СФРЮ), а Словения – в Социалистическа република Словения.
Икономически Словения се развива бързо, особено през 1950-те, когато бива значително индустриализирана. След икономическа реформа и последвалата я икономическа децентрализация на Югославия през 1965 и 1966 г., Словения най-бързо започва да се приближава към пазарната икономика от всичките шест републики на СФРЮ. Въпреки ограничителното икономическо и социално законодателство, което бива налагано предимно от най-големия народ в СФРЮ – сръбския, и въпреки тенденциите към централизация на управлението, подкрепяна от неразвитите републики, Словения запазва по-доброто си икономическо развитие чрез по-добра структура на квалификация, по-добра трудова дисциплина и организация на труда.
Словения създава обществен продукт, по-висок около 2,5 пъти от средния за СФРЮ, което крепи националното самосъзнание на словенците. Това самосъзнание се изявява както в икономическата, така и в културната област.
След смъртта на Йосип Броз Тито през 1980 г., икономическите и политически условия започват да се влошават, което за десет години довежда до края на СФРЮ. Първото ясно искане за независимост на Словения поставя група интелектуалци през 1987 г. в бр. 57 на списанието Нова ревия. Искания за демократизация и съпротива срещу централистична Югославия стават причина за ареста на трима сътрудници на политическия седмичник Младина и на един подофицер от ЮНА.
През 1988 и 1989 г. възникват първите опозиционни политически партии, които с Майската декларация от 1989 г. настояват за суверенна държава на словенския народ. През април 1990 г. в Словения се провеждат първите демократични избори, на които побеждава опозицията, обединена в ДЕМОС. На 23 декември същата година, на плебисцит над 88% от гласувалите подкрепят независимостта на Словения. На 25 юни 1991 г. словенският парламент приема конституционен закон за утвърждаване на Основните конституционни документи за самостоятелност и независимост на Словения, Декларацията за независимост на Словения и много закони, с които Словения поема компетенциите на федерацията на своя територия. На следващия ден югославската армия напада новата държава. След десетдневната война за независимост на Словения на 7 юли с Брионската декларация се сключва примирие. На 18 юли председателството на СФРЮ приема решение ЮНА да се изтегли с въоръжението си от Словения и през октомври 1991 г. последният войник на ЮНА напуска Словения. През ноември 1991 г. бива приет закон за реституцията, а през декември – нова конституция. Европейският съюз признава Република Словения в средата на януари 1992 г., а ООН я приема за свой член през май 1992 г.
Източник: Уикипедия
