Операция „Литани“ е официалното име на израелската инвазия в Ливан през 1978 г. до река Литани. Нахлуването е военен успех, тъй като силите на Организацията за освобождение на Палестина (ООП) са изтласкани на север от реката. От друга страна, международното недоволство довежда до създаването на ЮНИФИЛ и до частичното изтегляне на Израел. Операцията е предхождана от отвличане на два израелски автобуса от части на "Фатах" и смъртта на 37 от пътниците в тях.
До 1977 г. в южен Ливан палестинците на Ясер Арафат са установили практическа автономия, в която въоръжават, тренират и окопават силите си, наброяващи до 15 000 бойци, оценявани като еквивалентни на 5 редовни бригади. Територията им става известна като "Фатахленд". Израелските политици не вярват, че ливанската армия е способна да контролира южната част от страната, още повече че до момента не по-малко от 55 споразумения за спиране на огъня са били договаряни и в последствие нарушавани. Частите на IDF по протежение на границата започват да се подготвят за нахлуване. През същата година Израел формира, тренира и финансира SLA (South Lebanon Army), достигаща в пика си 3000 друзи и християни. Начело е поставен майор Саад Хадад, под чието командване SLA установява буферна зона по продължение на границата, гръмко наречена "Free Lebanon".
На 11 март 1978 г. отряд палестинци десантират в израелския град Хайфа и убиват 37 цивилни. На 14 март е дадена зелена светлина за операция "Литани" - 25 000 войници нахлуват в южен Ливан и бързо достигат едноименната река. Започва систематично прочистване на Фатахленд, при което загиват мнозина цивилни. ООН спешно се намесва, обявявайки създаването на UNIFIL (United Nations Interim Force In Lebanon) с резолюции 425 и 426. Сините каски наброяват 7000 души. До края на март израелските войски започват да се изтеглят, предавайки контрола на ООН. Практически всички замесени групировки саботират действията на миротворците. Преди да се изтеглят напълно обаче, израелците успяват да разширят територията под контрола на майор Хадад.
Междувременно търканията между ливанската и сирийската армии нарастват. Между 7 и 9 февруари избухват сражения, когато сирийците се опитват да се установят в предградията на Бейрут. Включва се Ахрар, но не и фалангистите. Убити са около 100 сирийци и 50 ливанци, а 20 сирийски войници са пленени. Ливанският Фронт настоява, а после и поставя ултиматум сирийските сили да се изтеглят от Бейрут, но получава отказ. Разчитайки на израелска намеса, Башир Джемаел започва постепенна офанзива срещу сирийската армия.
През април избухват нови сражения, този път между маронитите и палестинците. Сирия се намесва на страната на Фатах.
През месеците май и юни на северния фронт се появяват разногласия между Катаеб и Марада, постепенно ескалиращи до директни сблъсъци. Водачът на Марада, Сюлейман Франджие, настоява Джемаел да изтегли бойците си и да остави северен Ливан под негов контрол, което кара останалите членове на Ливанския Фронт да го заподозрат в просирийски намерения и предателство. На 13-и юни отряд фалангисти провеждат изненадваща атака срещу лятната резиденция на Франджие, в която е убит синът му, Тони Франджие, заедно 35 бойци, жена му, дъщеря му, детегледачката и дори кучето. Командир на отряда е Самир Геагеа, който ще стане известен по-късно.
Източник: Уикипедия
