Какво може да бъде по-познато и разбираемо от автомобилно колело? Кръгла гума със стоманена корда вътре. Поне на пръв поглед изглежда, че всичко е ясно, но не е точно така. Затова и автомобилните експерти се опитват да помогнат на мнозина да погледнат гумите по нов начин.
Един от най-упоритите митове твърди, че тесните колела не са много добри. Някак си се подразбира, че широчината на гумата трябва да бъде по-дебела, тъй като тънката много приличи на „патерица“ (това са тънките резервни колела, с които максималната разрешена скорост е по-висока). В същото време обаче тесните гуми предлагат намалено аеродинамично съпротивление с почти същото представяне на настилката като техните по-широки събратя. Нищо чудно, че те се поставят не само на модерни електрически автомобили, но дори и на muscle-cars – като Chevrolet Corvette Stingray, например.
Вторият мит за гумите е, че колкото по-широка е гумата, толкова по-добро ускорение и спиране осигурява. Всъщност това не е така. За доброто сцепление с пътя не е толкова важна широчината, колкото дължината на контактното петно на гумата с асфалта.
Изобличаването на следващото погрешно схващане със сигурност ще предизвика силна реакция от страна на някои хора. Оказва се, че дори със сериозно спукана гума можете лесно да изминете поне сто километра без никакви повреди по протектора и гумата като цяло. Подобно изявление със сигурност ще предизвика недоверие сред много шофьори.
Специалистите по гуми твърдят, че това е вярно, при условие че скоростта на автомобила не надвишава 60–65 км/ч. По-добре е да се движите още по-бавно. В този случай нагряването на гумата, причинено от въртене в смачкана форма, ще бъде минимално и целостта на нейните структурни елементи няма да бъде нарушена.
Сред шофьорите е разпространено и мнението, че съвременните гуми не натрупват статично електричество по време на движение. В зората на развитието на автомобилната индустрия именно „статичността“ на колелата става причина за много пожари, но с течение на времето този проблем остаря.
Сега обаче той се завръща, като развитието на технологиите принуди производителите на гуми да използват определен процент електропроводими сажди в каучука, за да намалят теглото на гумите. И сега те пак „генерират ток“, като за да се избегнат проблемите, в самите колела се появиха участъци от специална гума, отговорна за заземяването.
Собствениците на автомобили, когато се сблъскат с описанието на съставите на каучуковите смеси за гуми, често възприемат споменаването на органични масла, „силициев диоксид“ и други странни съставки там с голям скептицизъм. И тази информация се третира като поредния рекламен трик. Някои компании обаче всъщност добавят към състава на каучуковата смес, например различни цитрусови масла.
Въпросът тук не е в борбата за околната среда, а във факта, че благодарение на тези естествени съединения, вискозитетът на гумата на протектора се нормализира при прегряване в движение. А силициевите съединения (прословутите „силициев диоксид“, „силан“ и други) най-сериозно (с 10-15%) подобряват сцеплението на колелото на мокри пътища и лед.
