Кален или кảлен, изберете сами. Но след 2300 км, от които 1500 състезателни, Duster доказа неразрушимата си природа. Да, знам че звучи пресилено, но това е факт. Всеки модел преминава стотици хиляди, дори милиони тестови километри преди да влезе в серийно производство. Но когато този тест се извърши пред очите ти, в най-трудното оф-роуд състезание в България, тогава цифрите от пресрелийзите оживяват и придобиват реални измерения. Серийният Dacia Duster (с много дребни промени) завърши 13-ти сред множество специално пригодени зверове за стотици хиляди левове, взели участие в Balkan Breslau Rallye 2014. С това доказа неразрушимостта си. А аз бях поканен на едно демо зад волана му, за да се убедя искрено и лично в краткото резюме, което изложих дотук. Ето я и дългата версия.
Първият ми чисто нов, излязал от магазина автомобил бе Dacia Logan. Служебен при това. Кеф. Тази кола видя и изтърпя такива издевателства върху себе си, че ме спечели за цял живот. Беше щъркокрака и с много косури, но срещу всеки един от тях аз можех (и съм го правел не веднъж) да извадя контрапункт в полза на „Звездната Dacia“. Така я наричахме, защото бе телевизионна звезда в предаването Show Room, което вървеше по bTV. Един много смел опит да се опитаме да направим български вариант на TopGear, където работех по това време. Разбира се не успяхме, но предаването бе в ефир доста дълго време. И през първите 6-7 месеца никому неизвестни в световен мащаб родни звезди упражняваха своите (не)умения върху Logan-а за 1 обиколка на пистата в Божурище. След това записвахме времената им върху автомобила, а те оставяха своя подпис под тях. Всякакви хора, дори такива, на които, докато сърцето ми се късаше, съм казвал, че трябва да сменят от време на време и предавките. Е, Logan изтърпя цялото това издевателство. Докато се намери един тв-продуцент, който, заедно с партньора си, сега няма какво толкова да продуцира. Този същия я обърна по таван, излезе от нея и започна да се смее. Още се радвам, че не бях точно на тези снимки, защото щях да си навлека проблеми.
Защо ви занимавам с моите спомени? Много просто, защото Logan бе сензация, когато се появи. В сензация се превърна и Duster, но с една разлика: той е много по-напред по издръжливост и идиотоустойчивост.
Когато се появи преди малко повече от 4 години заявих (и продължавам да стоя зад думите си), че това е един от най-смислените автомобили, появявали се през 15-те години, в които аз съм автомобилен журналист. Доказа се от факта, че през април тази година моделът стигна до цифрата 1 000 000. За 4 години. Опит и механика от Nissan, изпитани двигатели, надеждност и здравина, липса на електроника и изключително съотношение качество-цена. Това е в основата на този успех. А след 2300 км в убийствения оф-роуд маратон Balkan Breslau Rallye 2014, Duster доказа на родна земя, и пред очите на всички, че е неразрушим. Не преувеличавам. Това е едно невероятно трудно изпитание за механиката, което Duster завърши на 13-то място от 42-ма участници в класа. Със СЕРИЕН автомобил!
Единственото, което не харесвах в първия Duster, бе фактът, че беше много шумен. Затова въздъхнах с облекчение, когато направих първия тест на Duster II. Този най-голям минус бе отстранен. Сега обаче, докато седя на мястото на Антон Дойков, навигаторът на Dacia Rally Team, в Duster ехти и трещи жестоко. Причината е, че са махнати всякакви изолации, за да се намали теглото. Автомобилът, подготовката на който е извършена от екипа на Владимир Илиев, според инструкциите получени от централния инженерен отдел на Renault, който подготвя автомобилите за Andros Trophy, Pikes Peak и рали Aicha des Gazelles, е максимално близък до серийния модел. За база е ползван Duster dCi 110 BVM6. Единствените промени са усилено шаси, нови амортисьори за по-голям клиренс, както и задължителните за всеки състезателен автомобил елементи: ролбар, защитна скара за двигателя, диференциала и резервоара, спортни седалки SPARCO с 4-точкови колани TRS, спортен волан, опора за крака на навигатора и пилота, разговорно и трипмастер. И оф-роуд гуми естествено. Това е, нищо повече. Един сериен автомобил, с който куп ентусиасти решават да участват в убийствения оф-роуд, за да докажат нещо. И го правят с 13-то място сред жестоките зверове, които са специално конструирани за такъв род състезания. Част от тях ще видите в снимковата ни галерия.
ВИЖТЕ DUSTER И ЧАСТ ОТ КОНКУРЕНТИТЕ МУ В BALKAN BRESLAU RALLYЕ 2014
Намираме се около Белчин баня (снимките са от ралито), аз съм в ролята на навигатор, а истинският навигатор е в ролята на пилот. В ръцете си имам роудбук на 8-километровото трасе, а пред себе си, върху таблото, е монтиран уред, наречен Terra Trip. Той показва общо изминатия километраж, както и дистанцията, измината между две отделни точки. Родбукът е максимално близък до този, който Антон получава преди всеки етап в ралито. Неговата работа е да следи пътя и да нулира всеки път трипмастера, когато достигне до точка от бука. Това са единствените му ориентири. За 4 километра аз се обърках два пъти, защото забравях да нулирам трипмастера. А какво е да навигираш в продължение на 420-километрова отсечка? Трудно ми е да си го обясня. Но Антон Дойков се справя блестящо. Той е продуктов мениджър в „Рено Нисан България“, като отговаря за гамата на Renault. Избран е за навигатор след вътрешнофирмен конкурс. И никога, ама никога преди не се е занимавал с автомобилни състезания, най-малкото оф-роуд. За това говори визитката му: президент е на спортния клуб по американски футбол „Софийските мечки“, а колоезденето и сноубордът са другите спортни интереси на Антон.
Не ме разбирайте погрешно. Иван Раев, 28-годишният студент последна година по дисциплината „Авто-мото“ в НСА, същевременно инструктор по безопасно и сигурно управление на автомобила в Safety Driving Academy, основана от Димитър Илиев, е пилотът. Той е звездата в този тандем. Но Роналдо нямаше да може да вкарва, ако не му подаваха. Така и Иван нямаше да може да пилотира, ако нямаше стабилен навигатор до себе си. Който прави само една грешка през 2300 км, 1500 от които състезателни. А в ралитата е добре известен постулатът, че един пилот кара толкова, колкото му позволява навигаторът. Затова на мен ми беше изключително интересно да си поговоря с Антон за драмите в Balkan Breslau, докато той ми демонстрираше само малка част от възможностите на техния състезателен Dacia Duster.
Четири навигаторски километра, последвани от четири пилотски километра за мен. Нищожни, но съпътствани със страхотни изживявания. Не си падам по оф-роуда. Причината е, че винаги съм се притеснявал да не счупя или одраскам автомобилите за стотици хиляди левове, които съм тествал. Знам, че на този конкретен автомобил боята е най-малкия проблем. Но въпреки това инстинктивно нещо ме спира и все пазя клоните отстрани на коловозите. Дълбоки, разорани, гадни коловози. Антон ми казва, че това е най-малкият ми проблем и да не мисля за него. „Дай газ и следи само да не паднем в коловоз, че трябва да викаме трактор да ни дърпа“. И давам газ. Чуват се жестоки удари под мен, вътре трещи, а моят адреналин се вдига на MAX. От време на време получавам команди да укротя страстите, но ми е трудно. За миг чувам жесток удар и с периферното си зрение виждам, че нещо удря стъклото до мен. Настъпил съм някакъв клон с предна лява гума, който се изправя и ни удря отстрани. Спираме да проверим, но за Duster това е дребна работа. Минаваме през най-дълбоките коловози, които съм виждал. Леко се изпотих. Следват два дълбоки гьола, които минавам с мръсна газ, а калта и водата ни заливат. Жесток кеф. Кръгчето свърши. Искам още, но след мен има и други желаещи.
Спирам пред хотела с разтуптяно сърце след първото ми истинско, макар и много кратко оф-роуд изживяване. С гордост съобщавам на екипа, че съм успял да счупя нещо по колата, а резултата е, че четирима човека се втурват да видят какво е. Усмивката ми става по-голяма от шегата и реакцията ми, а Иван Раев казва: „Не си карал оф-роуд, ако не счупиш нещо.“ Клонът, който удари колата, счупи дръжката на вратата и тя спря да се отваря. Драскотина.
Сега предстои пълна ревизия на автомобила. Което означава, че ще бъде разглобем на основните си части. Аз обаче очаквам какво ще последва след като бъде сглобен, тъй като този първи голям успех на Dacia Rally Team очаквам да е само първата крачка от развитието на програмата, първаначално замислена да даде достъп до автомобилния спорт на млади пилоти с потенциал, за които това да са първите стъпки към сериозна кариера.
Да, Иван и Антон стартират с ясната цел, че трябва да завършат. Победата никога не е била в прерогативите им. Това означава, че са поддържали едно постоянно темпо, че са натискали спирачката там, където е трябвало, и газта там, където е могло. Но покрай тях отпадат като мухи пригодени за такива условия зверове. Нямат нито една спукана гума, не затъват в пясъците, нито в 6-километровия кален ад, в който остават мнозина. И имат само едно 5-минутно наказани за 8 състезателни дни! Това е голям успех за пилот и навигатор, които никога преди това състезание не са карали (да не говориме за състезания) оф-роуд. И огромен успех за един сериен Dacia Duster.
Текст: Пламен Георгиев
Снимки от Balkan Breslau: „Рено Нисан България“
