Зехтинът е все по-предпочитан продукт на българската трапеза. Маслиновото масло е синоним на качествена и здравословна храна, но поради високата си цена и ограничена продукция, на пазара все по-често се срещат продукти с по-лошо качество.
Според законодателството на ЕС (Регламент 2568/91) маслиновото масло е 8 вида, но на етикетите по магазините най-често се срещат 3 вида - Extra virgin olive oil (екстра върджин маслиново масло), Pomace и салатен микс.
Extra virgin е най-качественият и скъп зехтин, добит по класическия метод за студено пресоване, който се прилага от хиляди години. Поради високата му цена, често другите категории се представят за Extra virgin, без да са такива наистина.
Много производители подлагат маслиновото масло на рафиниране или химическа обработка, тъй като добивът и трайността му се повишават, но качеството се влошава. Използват се отпадни суровини като маслиновото кюспе, които се обработват с различни химикали, за да се извлече още масло. Така се получава Pomace. Ако видите двойно или тройно рафиниран зехтин на щанда в магазина, това не означава, че е по-качествен, а точно обратното.
При салатните миксове освен химическата обработка към маслиновото масло се добавят и слънчогледово олио или рапично масло и има риск от попадане на токсични химикали. Обикновено маслиновото масло реално е 20%, а останалите 80% e слънчогледово олио. Това на практика не е зехтин.
Понякога върху етикетите пише само „маслиново масло“ или зехтин, което е ясно доказателство, че продуктът е по-нискокачествен и/или менте.
Според проучвания между 20 и 50% от анализираните търговски марки не отговарят на изискванията за Extra virgin olive oil, въпреки че се представят за такива. Често продукти, етикетирани като зехтин, изобщо не съдържат маслиново масло, или са разредени в различни пропорции с други масла.
България е типичен вносител на зехтин и няма традиции в производството и консумацията му. Съчетано с невисоката покупателна способност на хората, това е предпоставка за появата на нискокачествен зехтин в търговската мрежа.
Какъв зехтин употребяваме?
Проучване на Асоциация „Активни потребители“, изследващо 28 търговски марки зехтин, купени от супермаркети в София, хвърля светлина върху качеството на този продукт в търговската мрежа. От тях 15 са обявени като Extra virgin, 11 като Pomace, а 2 като салатен микс. 13 от марките са подложени на лабораторен химически анализ, а някои от резултатите са доста тревожни.
При 5 марки производителят не е посочил категорията маслиново масло (Extra virgin, Pomace или микс) на етикета. В тях са вложени добавки, които автоматично превръщат продукта в Pomace, но информацията е спестена на етикета. Така потребителите могат да се подлъжат, че си купуват най-висококачествен (Extra virgin) зехтин, а вместо това да получат по-нискокачествен.
Повечето от марките, декларирани като Extra virgin, отговарят на стандартите. При една от тях обаче са открити остатъци от използван забранен химикал (тетрахлорметан), чиято концентрация е 11 пъти над допустимото. Това е грубо нарушение и може да навреди на здравето на потребителите. В случая е налице и умишлена фалшификация от производителя, тъй като е добавено масло от кюспе в Extra virgin зехтин.
В две от марките, обявени като Pomace, са вложени други масла, а едната е двоен нарушител, тъй като в нея е използван и забранен химикал – хлороформ, чиято концентрация също е 11 пъти над допустимото. Използването на този продукт е опасно за здравето на потребителите.
Според „Активни потребители“ това са явни ментета и съветът им е потребителите да не ги купуват.
Купувайки по-евтините категории зехтин, потребителите получават продукт с по-ниско качество, намалени здравословни свойства (например по-малко витамини), и повишен риск за безопасността, предупреждават от асоциацията.
Когато етикетите не съдържат достатъчно информация, и/или тя е представена по нечетлив или манипулативен начин, от потребителското сдружение препоръчват да не купувате тези зехтини.
„Активни потребители“ препоръчват контролните органи да наблюдават внимателно търговските марки зехтин, тъй като този хранителен продукт е на едно от първите места по умишлено фалшифициране в Европа.
