Инфлацията в България достигна невиждани нива от близо десетилетие. Към края на месец септември тази година, годишната инфлация скочи до 4.8%, сочат данните на Националния статистически институт. За последно, по-високо ниво бе отчетено през същия месец на далечната 2012 г., когато годишното поскъпване бе в размер на 4.9%.
Така на фона на поскъпването при потребителските цени, скокът в цената на газа, електроенергията за бизнеса, а оттам и на тока и парното за бита, наближаващата 2022 година може да се окаже неблагоприятна за покупателната способност на българите.
За последните 12 месеца, цената на хляба и зърнените храни у нас скочи със 7.1%, зеленчуците поскъпнаха с близо 12%, а цените на животинските и растителни масла и мазнини се изстрелват с над 25%, сочат данните на НСИ към края на септември. За същия период, цените при транспорта скачат с 16.1%, тези на развлеченията – с близо 10%. Дори книгите са поскъпнали с 10% на годишна база.
Като цяло, цените на храните и безалкохолните напитки нарастват с 4.4% на годишна база към края на септември, но до края на годината може да се очаква допълнително поскъпване. За това свидетелстват последните данни за инфлацията у нас, които показват, че само за месец (септември спрямо август), сиренето е скочило с 1.9%, яйцата с цели 4.7%, доматите с 5%, олиото с 1.3%, а хлябът - с 2.3%.
Инфлацията, измерена чрез индекс на потребителските цени, по месеци Източник: НСИ
Поскъпването на тока за бизнеса неминуемо ще се отрази в цените на дребно, поради което може да се очаква допълнителен ръст на инфлацията. На фона на това, Министерството на финансите прогнозира, че компенсацията на един нает у нас ще достигне ръст от 8.8% към края на тази година. За последните 12 месеца пък, нивото на средния осигурителен доход е скочило с малко под 8%. Тези повишения вървят приблизително с темпа на поскъпване на някои храни, като хляба например, но под темпа на увеличение на услуги като топлинната енергия. Така, в някои случаи, по-високите доходи не увеличават покупателната мощ на населението.
Инфлационните процеси в България се усещат в редица сектори. Цените на жилищата поскъпват с рекордни за последните 12 години темпове (+9.1% на годишна база към края на първото полугодие). Банкнотата от 50 лева вече е най-масовата у нас, като заедно с тази от 100 лева оформя над 50% от всички купюри циркулиращи в България. Държавните стимули, подобно на добавките към пенсиите, също вдигат потреблението по административен начин.
Банките в страната прилагат нулеви лихви по депозитите, а от скоро започнаха да се срещат и такси за високи наличности по разплащателни сметки. Това означава, че част от спестяванията могат да „се събудят“ и да се влеят директно в икономиката. На фона на ниското предлагане и високото търсене, породено от COVID-19 пандемията, цените могат да получат допълнителен тласък.
От началото на октомври тази година, цената на природния газ скочи с 36%, а „Булгаргаз“ иска ново поскъпване от 32% през ноември. В средата на тази година, токът за бита скочи средно с 4.40%, а цените на топлинната енергия добавиха средно 16.23%. От началото на следващата година се очаква поредно поскъпване на тези услуги, като някои прогнози сочат скок в цената на парното от най-малко 20%.
В резултат на всичко това, редовият гражданин няма усещането, че забогатява, въпреки бързите темпове на растеж на заплатите у нас. Макар да се смята, че шокът при газа и електричеството ще бъде краткосрочен феномен, последствията от резкия скок в цените могат да бъдат доста по-дългосрочни за реалните доходи на населението.
