Делиян е млад автор (едва на 23), който определя първите си литературни опити като неуспешни, защото са... имитация. Влиянието на любимите му фентъзи автори все ощe се усеща, но авторът вече е успял да създаде свой собствен стил и ако има добър редактор, който търпеливо да работи с него, помагайки му да изглади неминуемата припряност на младостта и да се вгледа повече в детайлите (всъщност, това вече се случва), той ще успее да сбъдне мечтата си – български автор да постигне мащабите на един Толкин, например.
„Пътуване през спомени” са само две части от многообещаващите „Истории от последното измерение”, върху които Делиян работи. Светът, в който героите се разкриват и развиват, добива все по-реални очертания, а пътуването към миналото (разбира се, че през спомени – не забравяйте заглавието) следните много силни влияния върху романа:
(1) Доразвиване на света и обяснение за настоящия момент, върху който е фокусиран;
(2) Разчупва общия ритъм на творбата, с което го прави по-четивен и не позволява на читателя да се лиши от четивото си, освен в краен случай;
(3) Самата графика, която за съжаление, е нарушена спрямо оригинала, но отново загатната по приличен начин, е важна за вътрешния вид на книгата, който е също толкова определящ, колкото и корицата, за която мога да кажа само едно – художникът Лиляна Семкова наистина е вникнала дълбоко, до съвършенство в самата история и я е прерисувала майсторски.
Историята проследява събуждането на Скар (поне до толкова знаете английски, нали?) от смъртта. Противно на всякакви клишета за „добрия”, който продължава да се бори със злото и след смъртта или другата крайност – безмозъчно зомби, останало в плен на Господаря с и изпълняващо волята му, - Скар преживява истински катарзис, към който няма как да останете безразлични.
Изключително добро майсторство авторът проявява при проследяване на битките както на физическо, така и на мисловно ниво – нещо, което няма как да не ви направи впечатление и ще разберете, че не преувеличавам излишно. Нелишен (а може би дори е по-точно казано – надарен) от пороци, които са част от коварен план, Скар и обкръжението му – приятели врагове – ще ви отведат до неподозирани измерения, които дори и най-смелото въображение не би дръзнало да очертае, докато се носи необезпокоявано по сюжетните, взаимопресичащи се, сюжетни нишки.
Иска ми се да прочета още творби на автора, който определено е еднакво добър и в кратките, и в по-дългите белетестрични форми, а защо не и поезия, за чието съществуване подозирам, предвид поетичния начин, по който владее думите.
Делиян Маринов – „Пътуване през спомени”, ч. 1 и 2
Издателство „Весела Люцканова”, 2013 – 2014 г.
Автор: Весислава Савова
