С порнографията се свиква толкова лесно, колкото и със снимките на трупове в горещите точки на света. Как трябва да се отнася към порнографията истинският мъж? За кого е порнографията – за силните или за слабите духом? Отношението към нея прилича на нашите руски избори.
Сред приятелите и познатите ти няма човек, който да гласува за управляващата партия или да гласува изобщо. В резултат на гласуването обаче побеждават онези, за които уж не е гласувал никой, но които са избрани с мнозинство. И няма лъжа, няма измама. Откакто порнографията стана общодостъпна благодарение на интернет, откакто вече дори не се крие зад новинарските сайтове, а радостно, като любвеобилно кутре, те чака навсякъде и винаги, отношението към нея стана тест за личността ти, а избягването му – знак за екзистенциална несигурност. Около теб, съвсем наблизо, живеят хора, които не приемат порнографията. Тя или им е безразлична, или им е отвратителна, или предизвиква у тях присмех, интелектуална ирония, или пък им е интересна, забавна – понякога; тя е момчешки fun – и нищо повече. Знай си мястото, порнографийо: в големия разврат тя обикновено е инструментална. По отношение към нея е допустимо леко отвращение: достатъчно е да смръщиш вежди. Силните отрицателни емоции говорят по-скоро за старомодност или за скрити комплекси.
Когато обаче заплуваш по вълните на порнографските сайтове, безбрежността на този океан те поразява. Той очевидно не е предназначен само за любопитните. Жестокостта на порнографските закони е в това, че порнографията се утвърждава като общозначимо явление и за доказателство те затрупва с милиони снимки и видеоклипове, отразяващи всички човешки фантазми. Онова, което столетия наред се е крило в откритото от Фройд подсъзнание, става осъзнато явление, което отменя Фройд поради непригодност. Порнографската анфилада изглежда толкова убедително доказателство за реалното присъствие на порнографията в живота както на активните участници в порнографското действо (на снимащите се в пози и ситуации, които навремето са се смятали за неприлични), така и на пасивните му съзерцатели (които също често се снимат със собствените си фотоапарати), че да се противим на това явление, изглежда абсурдно.
Осмислянето на порнонахлуването се затруднява от това, че културата е парализирана от преоценката на старите ценности и неумението да изработи нови. Порнографията се оказа неопознато за днешната култура явление. Според старите догми на руския морал порнографията по принцип би трябвало да се смята за абсолютно зло и да се изкоренява като вреден бурен. Но порнографията се възползва от моментното зацикляне на културата и сега се представя като важен елемент в освобождаването на човека от гнета на отживелите представи. Можем, разбира се, да се правим на много умни и да говорим за привидността на това освобождаване и да разглеждаме порнографската картинка като опасна илюзия на съпричастността с живия секс, която не може да свърши с фрустрация. Но нещастният слаб човек от който и да било пол (човек, яко шибан от самия живот) няма да ни слуша и няма да ни възразява – той ще си поглъща картинката с гладен поглед и ще получава удоволствие от нея. Разполагайки с пълноценен порнографски материал, той ще намери мястото си в самата възможност за сравнения и жизнерадостен анализ също както читателите на светските списания се приобщават към живота на кралските дворове, без изобщо да са аристократи.
В крайна сметка световният пробив на порнографията ще преобърне представите за нормите на живота. В очите и на учениците, и на старците същността на жената ще се съсредоточи във вирнатите крака, а не в направеното красиво лице. Дрехите ще станат привидност и искането да се покаже голата истина ще става все по-твърдо. От луксозна играчка за избраници порнографията вече стана достояние на тълпата, бунтът на масите намери сексуалния си завършек. Трябва ли да се страхуваме от това? Онези седем процента хора, които четат книги, ще гледат порнографския празник на тълпата с високомерно снизхождение. Ние вече приехме масовата култура – защо да не приемем и порнографията? Да не говорим, че никой не ни пита. Едни ще кажат: ами децата? Други: животни с животни. Трети ще се присъединят към фундаменталистите. А някои току-виж ахнат, най- после разбрали, че същността на жената е във вирнатите крака.
Превод от руски Иван Тотоманов
Из „МЪЖЕТЕ – ТИРАНИ, МЪЖЕТЕ – ПОД ЧЕХЪЛ“, издадена от „Факел експрес“.
