Посегателство над културно-информационния център на България в центъра на Скопие., съобщиха от Министерството на външните работи.
Още: Македонският премиер се срамува от пълното име на страната си
Още: Силите на НАТО в Косово провеждат учение в Прищина за справяне с масови безредици (СНИМКИ)
Това се е случило през нощта на 15 срещу 16 март тази година, когато неизвестни лица са проникнали в сградата на клуба. При инцидента са нанесени материални щети на задната стена на помещението, което беше отрито на 25 ноември 2022 г.
"Независимо от мотивацията на извършителите, престъплението е посегателство срещу самата българска държава, в лицето на държавна институция", пишат в своя позиция по случая от ведомството.
От там припомнят, че с двустранната Спогодба за откриване на Културно-информационните центрове от 2003 г., двете държави са поели ангажимент да гарантират нормалното функциониране на културно-информационните центрове в двете столици.
Още: Ужасяващ инцидент в прочута млечна фабрика в Румъния: Има загинали
Още: "Българският диктат няма да мине": Християн Мицкоски е новият премиер на Северна Македония
На среща в МВнР, директорът на дирекция „Югоизточна Европа“ Ваня Андреева е изразила пред посланика на Република Северна Македония Агнеза Руси-Поповска сериозна загриженост от факта, че това престъпление се случва в условията на продължаваща антибългарска кампания в Северна Македония, включително серия от нападения срещу организации на местните българи, за което все още няма ефективно правораздаване и наказания.
Независими и обективни новини - Actualno.com ги представя и във Viber! Последвайте ни тук!
Още: Най-голямата база на НАТО в Европа ще е съвсем близо до България
Тя е подчертала очакването на българската държава институциите на Северна Македония не само да установят извършителите на това престъпление, но също така ясно да демонстрират, че такива посегателства срещу представителства на България са абсолютно неприемливи и ще бъдат преследвани с цялата строгост на закона.
От особено значение е да не бъде допуснато запазване на усещането за безнаказаност на извършителите на подобни прояви, за което има значение както ефективното правораздаване, така и създаваният от политиците обществен наратив.
