Германия не се оказва обетованата земя за немалко иракски бежанци, които предпочетоха да се върнат в страната си вместо да търпят униженията и несгодите в Европа, пише британският. „Телеграф“.
Иракчаните Азиз Кадир (кюрд) и Науаф Алиас (от етническата общност язиди) са сред първите 50 техни сънародници, които останаха разочаровани от Германия и се върнаха в страната си въпреки опасностите, посочва БГНЕС.
След като минал през балканския маршрут на бежанците Мохамед Кадир се озовал в бежански лагер в берлинско предградие. „Когато за пръв път влязох в лагера, останах шокиран от различията между представата ми за Берлин и това, което видях“, сподели 24-годишният Кадир. „Бях втора класа човек, не чувствах уважение. Когато излизах на разходка из града, беше ясно, че съм човек от лагера – бежанец“.
Бежанските агенции твърдят, че все повече кюрди се връщат у дома, независимо че десетки хиляди сирийци, афганистанци и иракчани предприемат опасните пътувания до Европа. Според иракското Министерство по миграцията 25 000 души от иракски Кюрдистан са напуснали региона, за да търсят щастието си в Европа. Но само миналата седмица 50 кюрдски бежанци се завърнаха от Германия в Ербил – регионалната столица.
За да стигне до Германия, той бил превозен контрабандно в хладилен камион с друга група бежанци, продължава разказа на Telegraph. „Седяхме с колене, притисната до гърдите ни. Едвам дишахме. Пътуването не беше човешко. Чувствахме се като добитък. Хората използваха бутилки като тоалетна и миризмата беше много лоша“, разказва младият мъж.
Но и условията в лагера били лоши. Храната била ограничена до два пъти дневно, имало и комендантски час. „Тежкото положение в лагера ме накара да реша, че положението в моята страна е по-добро“, заяви той.
Но докато Кадир все пак имал дом и финансова сигурност, за да се завърне, 35-годишният Науаф Алиас го очаквала само палатка и студена зима. Той също обърнал гръб на европейската мечта. Той трябвало да се подслони в бежански лагер край кюрдския град Дохук, защото джихадистите от „Ислямска държава“ завзели селото му през 2014 година. След като броил 20 000 долара на контрабандисте и след няколко седмично пътуване с 10-годишния му син към Европа, по време на което прекарал 13 дни в български затвор, те стигнали източна Германия. Там били настанени в стая с още други двама бежанци.
"Германското правителство предостави храна и 540 евро на мен и сина ми, но това не беше достатъчно. Моят син беше тъжен и уплашен, той нямаше никакви приятелчета или роднини, беше трудно да намериш някой, който да говори кюрдски или арабски", сподели мъжът.
Сега той пак е в Дохук, неговата палатка е за предпочитане пред мизерията в Германия, резюмира изданието. „Моите сънародниците ме посрещнаха добре. Дойдоха мои приятели да пием бира и да пушим заедно, както преди“, сподели иракчанинът.
