Генералният директор на ЮНЕСКО Ирина Бокова изрази тревога по повод информацията за системното преследване и нападения над уязвими християнски, тюркски и язидски общности в Северен Ирак и тяхното културно и религиозно наследство. Крайната ислямистка групировка "Ислямска държава", която иска да наложи халифат на всички територии, където някога се е изповядвал ислям, поругава и унищожава храмове, светилища и паметници, запазени от древни времена в земите на днешна Сирия и Ирак, предаде Стандарт нюз.
"Това, което изглежда като наченки на културно прочистване, трябва да спре веднага. Нападенията срещу мирни граждани и малцинствени групи са в пряко нарушение на хуманитарното право, утвърдено от генералния секретар на ООН и Съвета за сигурност на Общността", заяви Бокова. "Те са също така директен удар върху културното разнообразие, което е определяща характеристика на човечеството. Неприемливо е на хора да бъдат отказвани основните им права, да бъдат системно преследвани и убивани заради своята вяра, етнически произход и културно себеизразяване. Закрилата на хората е неотделима от закрилата на тяхната култура, начин на живот и наследство", категорична бе тя.
"Призовавам за незабавно прекратяване на тези насилствени атаки и за защита на многообразието, което е изковало богатството и жизнеността на иракската култура през хилядолетията, като уникално свидетелство за развитието на цивилизацията и мирното съвместно съществуване. Също отправям призива си и към всички иракчани, да се обединят за запазването на тяхното културно наследство", каза генералният директор на ЮНЕСКО.
Ирак е страна по Конвенцията на ЮНЕСКО за запазване и промотиране на многообразието на културното изразяване от 2005 г., което повелява, че "запазването и промотирането на многообразието на културното изразяване предполага зачитане на равно достойнство и уважение към всички култури, включително култури на хора, принадлежащи към малцинства". Всички страни членки на ЮНЕСКО са приели Универсалната декларация за културното многообразие от 2001 г., в която се утвърждава защитата на културното многообразие като етичен императив, неотделим от уважението към човешкото достойнство.
