Известният ирански политик Иса Калантари наскоро предупреди, че поради грешки в миналото водните ресурси в Иран са толкова недостатъчни, че близо 70% от населението на страната, т.е. около 55 от 78-те млн. души, ще бъдат принудени да напуснат родината си и да се разселят, пише Даниел Пайпс във в. "Вашингтон таймс".
Много факти подкрепят апокалиптичните прогнози на Калантари: едно време използваното като символ в поезията езеро Урмия, най-голямото езеро в Близкия изток, е загубило 95% от водите си от 1996 г. досега, от 31 млрд. куб. м. до сегашните 1,5 млрд. куб. м. Каквото е Сена за Париж, това е Заяндеруд за Исфахан – с изключение на това, че втората река пресъхна през 2010 г. Близо две трети от иранските градове и селища са "на ръба на водна криза", която може да предизвика недостиг на питейна вода; вече хиляди селяни зависят от цистерни с вода. Безпрецедентните бури от прах разрушават икономическата активност и увреждат здравето на хората. Не само иранците са застрашени – много други народи в сухия Близък изток също може да бъдат принудени да отидат в нежелано и отчаяно изгнание. И малки изключения по-голяма част от близкия изток се обезводнява в резултат на страдания като прираст на населението, късогледи диктатори, изкривени икономически стимули и разрушаващи инфраструктурата военни действия. "Вашингтон таймс" дава някои примери.
Египет
Повишаващото се морско ниво застрашава не само да погълне крайбрежните градове на страната /включително Александрия с население от 4 млн. души/, но също така да замърси водния хоризонт на Нил, един от най-големите в света водни резервоари. Египетското правителство най-сетне осъзна хидропотенциала на р. Сини Нил, която започва от тази страна и изгражда редица язовири, което може значително да намали количеството речни води, достигащо до Египет /и Судан/.
Ивицата Газа
Като цяло явлението е наречено "хидроложки кошмар", тъй като поради проникването на солена вода и изтичането на отпадни води 95% от водния хоризонт по крайбрежието е негоден за консумация от хора.
Йемен
Паричните преводи за петрол позволяват на Йемен да се отдаде на воля, повече от когато и да било, на дъвченето на наркотика кат, листата на чиито храсти поглъщат повече вода, отколкото хранителните култури, които изместват. Пиенето на вода е паднало до по-ниско от 1 литър дневно на човек в много планински райони, съобщава специалистът Герхард Лихтентелер. Експертът Иън Улфсън пък написа, че столицата Сана "може да се превърне в първата столица в света, останала без вода".
Сирия
Сирийското правителство прахоса 15 млрд. долара за провалили се иригационни проекти в периода 1988-2000 г. Между 2002 и 2008 г. почти всички от незаконните 420 000 кладенци пресъхнаха, общо водните ресурси в страната спаднаха наполовина, което стана и със зърнопроизводството,принуждавайки 250 000 фермери да напуснат земите си. През 2009 г. водната криза причини загубата на 800 000 работни места. През 2010 г. в. "Ню Йорк таймс" съобщи, че в околностите на гр. Рака, където днес е столицата на Ислямска държава, "се сринаха антични иригационни системи, подземните водоизточници пресъхват и стотици селища са изоставени, тъй като обработваемата земя се превръща в напукана пустиня и тревопасните животни измират".
Ирак
Експерти предвиждат, че водите на р. Ефрат скоро ще намалеят наполовина. През 2011 г. язовирът Мосул, който е най-големият в Ирак, беше затворен поради недостатъчен приток на води. Солената вода от Персийския залив си проби път през протока Шат ал-Араб; така солената вода унищожи рибните стопанства, животновъдството и земеделието. В Северен Ирак недостигът на вода доведе до изоставянето на селища, някои от които са засипани от пясъци, и до свиване с 95% на производството на пшеница и ечемик. Броят на финиковите палми намаля от 33 млн. на 9 млн. Саддам Хюсеин пресуши блатата в Южен Ирак, с което едновременно разруши екологията в района и лиши тамошните араби от тяхното препитание.
Персийски залив
По ирония на съдбата усилията за обезсоляване на вода увеличиха нивото на соленост на водата в залива от 32 000 на 47 000 частици на милион, с което поставиха под угроза фауната и живота в морето. Намиращият се наблизо Пакистан може би ще бъде през 2022 г. "гладна за вода държава".
Израел
Израел е единственото изключение на тази приказка за нещастия в региона. Тази страна също, например през 90-те години на миналия век, е изпитвала недостиг на вода. Но сега благодарение на комбинацията от консервиране, рециклиране, иновативни селскостопански техники и високотехнологично обезсоляване страната е залята от вода /Според израелските власти в сферата "Ние имаме всичката вода, от която се нуждаем"/. Специалисти намират за поразителен факта, че в Израел около 17 литра вода могат да бъдат обезсолени с разходи от 1 цент. В Обетованата земя рециклират пет пъти повече вода от втората в тази класация Испания.
С други думи, на задаващите се поради суша катаклизми сред населението – вероятно най-лошият от множеството проблеми на региона – може да бъде намерено решение с интелект и политическа зрялост. Отчаяните съседи могат да помислят за прекратяване на тяхното безсмислено състояние на война с хидросуперсилата на света и да се поучат от нейния опит.
