На 3 юни 2013 г. в Белград се проведе първото съвместно правителствено заседание на представители на Република Македония и Република Сърбия. Македония върна жеста на гостоприемството през февруари 2015 г., когато Скопие бе домакин на друго подобно събитие. По всичко изглеждаше, че отношенията между двете съседни страни просто не може да бъдат по-добри.
"Сърбия има от кого да се учи!", бяха думите, които тогавашният сръбски министър-председател Александър Вучич изрече в Скопие, като добави, че Белград ще копира македонския модел, за да привлече повече инвестиции в страната, и дори определи второто заседание като много по-успешно от първото, организирано в Сърбия. Но ако тогава премиерът Вучич разговаря с колегата си Никола Груевски за евроинтеграционните процеси, реформите и западни инвестиции, то днес - вече в качеството си на президент, Вучич говори за вражески действия срещу Сърбия - при това няколко часа след среща с посланика на Руската федерация в Белград, на която бяха обявени нови планове за привличане на чуждестранни инвестиции.
Но след последните събития на дневен ред излиза въпросът кога от партньор и добър съсед Македония се превърна в страната, от която Сърбия изтегля дипломатите си. Хронологически погледнато, проблемите в двустранните отношения започват с промените във властта в Скопие. След предсрочните парламентарни избори в Македония, които се проведоха през декември миналата година, Александър Вучич от позицията на премиер се стараеше в своите публични изяви да остави впечатление на въздържан политик по отношение на вътрешната криза в Македония. Но медиите, близки до Вучич, водеха истинска информационна война, в която местната редакция на руската информационна агенция "Спутник" бе техен верен съюзник.
Зоран Заев - премиерът, който не e желан нито от Александър Вучич, нито от Владимир Путин
(Дез)информацията се ширеше в сръбския медиен спектър - тя започна от информационните портали, след това се пренесе към телевизионните канали и вестници, голяма част от които - свързани с Вучич, за да стигне до отзвука в руските държавни медии. В крайна сметка, с още по-помпозни заглавия новините се връщаха в македонските медии като "Сител ТВ", "Канал 5", "Алфа", MTV, порталите "Инфомакс", "Курир", "Република", "Вести". Така на бял свят се яви параноята, че Зоран Заев със западните партньори като САЩ и ЕС, но и Джордж Сорос, иска да продаде Македония на албанците, с едва доловимите предположения, че Македония има и друг изход от кризата освен евроатлантическата интеграция. Това е Русия.
Страната, която изпрати последното си съобщение към Македония през 2013 г. относно среща между две държавнически делегации от привидно второстепенен характер, изведнъж стана активна на Балканите и се ангажира ревностно с политическите обстоятелства в Македония. Руските изявления отразиха по недвусмислен начин потвърждение на параноята и фалшивите новини, които щедро разпространяваха някои сръбски и македонски медии.
Москва даде открита подкрепа на Груевски, но все пак в образа на Александър Вучи можеше да се открои путиновият агент. През пролетта на 2017 г. Вучич започна кампанията за президент на Сърбия. Четири дни преди изборите в Сърбия, Вучич отпътува за Русия за среща с Путин. Тя не бе никак маловажна, ако се има предвид фактът, че с кандидатурата си за държавен глава Александър Вучич целеше напълно да консолидира властта си в страната. Още по-важна е неговата декларация, направена след срещата с Путин, съгласно която руският президент му е предал, че не е доволен от правителство на СДСМ в Македония.
Напрегната атмосфера в региона кулминира в събитията от 27 април, когато в парламента на Македония имаше линчуване на лидера на СДСМ Зоран Заев и депутатите от опозицията. Заслужава да се отбележи, че Министерство на външните работи на Русия, ден след изборите в Македония открито застана на страната на Груевски като каза, че Заев с помощта на САЩ и Джордж Сорос не може да бъде премиер на страната, а законен победител в изборите е Груевски и партията ВМРО-ДПМНЕ.
Аферата "Живалиевич" - повратна точка
"НоваТВ", заедно с Мрежата за докладване на престъпност и корупция (OCCRP) и британския вестник The Guardian публикува изследване, подкрепено с документи, които сочат намеса от страна на Русия в Македония с цел дестабилизация на региона и предотвратяване на евроатлантическата интеграция, особено на тази в НАТО. Всичко това е извършвано чрез сръбските разузнавателни служби и с участието на македонския депутат от сръбски произход Иван Стоилкович. Обявени бяха и преписи между техни разговори, налице са и съмнения, че те са отговорни за създаването на медийната пропаганда, която наливаше масло в огъня на вече неспокойната и разделена Македония. За агента Горан Живалиевич се потвърди, че е присъствал в парламента с тълпата, която щурмува сградата. Появиха се съответни доказателства, които показват, че тези хора са били следени от македонските служби и по времето на Сашо Миялков като директор на УБК. Замесен бе и журналистът и депутат от Сърбия Мирослав Лазански. Успоредно течеше и мащабна пропагандна кампания, насочена към САЩ, ЕС, медиите, неправителствените организации и политици от опозицията в Македония.
Официална Сърбия не отговори нищо за аферата "Живалиевич" и обвиненията за намеса във вътрешните работи на Македония. Сръбската позиция е, че Живалиевич не е извършил действия, нарушаващи дипломатическите протоколи, и че в парламента в Скопие е имало и други представители на чуждестранни служби. (Края на май, изявлението на Вучич в Брюксел).
За тази афера със сръбските служби в Македония все още чакаме някаква институционална развръзка, ако поради съображения за сигурност и регионални причини такава изобщо има. Македонската реакция беше топла, а сръбската почти арогантна. От тези събития насам ледът започна да сковава бързо двустранните отношения между Белград и Скопие. Понякога се провокира с измислени новини за предполагаема армия от Косово, която заедно със Заев кой знае какво е планира, после последва и коментар на Дачич, който открито говореше, че съжалява, че са признали Македония под конституционното й име. И всичко това, за да се стигне до кулминационната точка с оттеглянето на дипломатическия персонал на Сърбия от Скопие обратно в Белград. Вучич и Дачич разтръбиха, че имат доказателства, съгласно които сръбското посолство е било цел на разузнавателна дейност в Македония от страна на трети служби.
След победата на СДСМ и назначаването на Зоран Заев за министър-председател, външната политика на Македония се промени драстично. Усилията за евроатлантическа интеграция бяха определени като приоритет от новата администрация. Споразумението с България и потвърждаването на тясното сътрудничество с Босна и Херцеговина, друга балканска държава, която може да е потенциален проблем по отношение на сигурността в региона, изглежда започва да се възприема като пречка за много външни програми.
Опитите за намеса на Русия в Югоизточна Европа, особено в крехките Западните Балкани, е не само изкуствено раздухана история - тя е потвърдена от много статии и изследвания от различни медии в света, които не крият опасенията си, че опасната игра на Москва ще доведе до нови проблеми в чувствителния регион.
Нова ТВ
