На първата си среща със съюзници от НАТО американският министър на отбраната Лойд Остин нарече Русия заплаха и обеща да я държи отговорна за „безразсъдни и агресивни действия“. Това пише Януш Бугайски във Washington Examiner, цитиран от inosmi.ru.
Като най-мощната организация в света - както във военно, така и в политическо отношение - НАТО наистина е в състояние ефективно да се изправи срещу руския президент Владимир Путин и неговия режим. Основният елемент на тази опозиция остава гаранцията на НАТО за националната независимост на всички европейски държави.
Опасенията на Кремъл за алианса на НАТО се коренят в дълбоката загриженост за политическото бъдеще на Путин. Руският президент все по-често свързва своята вътрешна легитимност с възстановяването на статута на суперсила на Русия и господството на своенравните съседи. Но тези неоимперски стремежи се издигат, когато страните се присъединят към НАТО и получат достъп до основния му принцип на взаимна защита. Приемайки нови членове, НАТО отслабва способността на Москва да контролира сигурността и външната политика на своите бивши сателити.
За да замаскира своя експанзионизъм, Кремъл разпространява гъста мъгла от дезинформация за НАТО. Зад пропагандната му атака се крие истинският страх, че като разочарова външните амбиции на Русия, НАТО ще отслаби и вътрешния авторитаризъм на Москва. Московските власти твърдят, че НАТО е поела посткомунистическите страни от Източна Европа, за да застраши руските граници и да свали правителството им. В действителност разширяването на НАТО се извърши по добра воля на всяка държава кандидатка, избягала от съветското управление. Нито една от съседните държави не претендира нито за територията на Русия, нито за нейните ресурси. Най-важното е, че доктрината, ученията и военната позиция на НАТО не застрашават руската държавност и не оспорват нейната териториална цялост.
За разлика от НАТО, съюзите на Москва не са доброволни: те заплитат държави, попаднали в капан в асиметрични отношения и зависимост от Русия. Тази връзка се основава предимно на сплашване и изнудване. В опит да възстановят националната си независимост, няколко столици се обърнаха към западните институции за помощ и защита. Но Москва всеки път заявява, че е заобиколена от врагове и че трябва да се защитава яростно. Поразителен пример за такова изкривяване на истината е как Москва през февруари 2014 г. обвини Вашингтон в планове за сваляне на правителството в Киев с цел разполагане на силите на НАТО по-близо до руските граници. Всъщност украинската революция беше чисто местна и се превърна в непреодолим прецедент за самата Русия, демонстрирайки, че активните граждани са способни да свалят деспотичния режим.
Кремъл се опасява от перспективата Украйна или Беларус да се превърнат в демократични и икономически здрави държави, които ще се присъединят към ЕС и ще постигнат членство в НАТО. Успешният украински или белоруски модел за развитие ще разкрие провала на системата на Путин и ще вдъхнови десетки потиснати и обеднели региони на Руската федерация да търсят повече власт над съдбата си.
Западните власти, надяващи се на по-близки отношения с Русия, не трябва да си правят илюзии.
Москва вижда НАТО не като потенциален партньор, а като основен стратегически съперник и реална политическа заплаха. Ограниченото сътрудничество в областта на контрола върху ядрените оръжия или други области от общ интерес не трябва да създава фалшиво чувство за сигурност на лидерите на НАТО. Многото различни атаки на Русия срещу съседите и подривната дейност срещу страните от НАТО няма да спрат, докато Путин не бъде тежко победен у дома. За да превърне твърденията на Остин в реалност, Вашингтон ще трябва да отстоява принципите, на които е основан НАТО: да защитава съюзниците и да предотврати издигането на всяка европейска сила.
Отменянето на решението за изтегляне на американските войски от Германия е важен крайъгълен камък и мощен сигнал за ангажимента на Америка да защитава своите съюзници. Източният фланг на НАТО също трябва да бъде укрепен чрез засилено присъствие на многонационални сили, подобрена регионална инфраструктура, редовни военни учения и отворени врати за всички кандидати. Но преди всичко Вашингтон трябва да се придържа към основния принцип, че всяка държава има право свободно да избира своите съюзници и да защитава своята сигурност.
Януш Бугайски е старши сътрудник във Фондация Джеймстаун във Вашингтон. Неотдавнашната му книга „Евразийската пропаст: Уязвимите флангове на Русия“ е в съавторство с Маргарита Асенова. Бъдещата му книга се казва Failed State: A Plan for the Collapse of Russia.
Превод: Ганчо КАМЕНАРСКИ
