Наблюдения на последствията от най-известните масови убийства и стрелби в училищата показали, че лошият пример действително е заразен. Подобни инциденти много често вдъхновяват други психопати и престъпници да повторят "подвига" в продължение на две седмици след трагедията, изясняват психолози, публикували статия в сп. PLoS One.
"През януари 2014 година се срещах с колеги от университета Пардю. В този ден в тяхното студентско градче се случи трагедия, при която студент се опита да застреля и заколи няколко съкурсници. Като разбрах за това, си спомних, че предната седмица имаше три епизода на стрелби в учебните заведения и се замислих, явява ли се това съвпадение, или разпространение на подобни идеи сред неукрепналите умове благодарение на нашите медии", разкрива Шери Тауърс (Sherry Towers) от Аризонския университет в Тусон (САЩ).
Проблемът за масовите убийства и стрелби в училищата, университетите, и прочие учебни заведения е станал един от главните социални проблеми. Съединените щати от 1999 година, когато се случва първият подобен инцидент в училището Колумбайн, при който двама ученици убиват други 13 и се самоубиват. Оттогава всеки месец се случва поне една подобна трагедия.
Други гръмки и по-мащабни убийства се случват през 2007 година в университета на Вирджиния и през 2012 година в училището "Санди Хук", където от ръцете на нападатели загиват около 30 души. Практически всеки път след подобни инциденти техните "герои" се сдобиват с подражатели, които се опитват да ги повторят и надминат. Тауърс и колегите ѝ проверили дали това действително е така.
За тази цел учените събрали база данни по всички предишни убийства в училища и ги изучили с помощта на компютърни програми, които медици и биолози обикновено използват за анализ на разпространението на инфекции.
Оказало се, че масовите убийства в училищата и университетите, жертви на които са станали четирима или повече хора, действително били "заразни". В продължение на две седмици след трагедията, както показали компютърните програми, се появявали техни "последователи", опитващи се да извършат същото.
Вероятността от подобен изход е доста висока – около 20-30% от общия брой масови разстрели в училищата са били не самостоятелни инциденти, а "ехо" от убийства, извършени по-рано.
Както смятат изследователите, този феномен възниква приблизително по същите причини и чрез същите механизми, както и "епидемиите" от самоубийства, често развиващи се след появата на новина за суицид на известна личност. Тази закономерност, по думите на учените, може да се използва от службите за сигурност и полицията за минимизиране на вредата от разпространението на подобни социо-психологически "инфекции".
