Днес, 8 ноември, американските избиратели ще гласуват, за да изберат своя 45-ти президент. Те ще трябва да направят своя избор между двамата основни кандидати – на демократите – бившия държавен секретар Хилари Клинтън и на републиканците – милиардера Доналд Тръмп. Другите кандидати за президент са бившият губернатор на Ню Мексико Гари Джонсън, издигнат от Либертарианската партия и активистката Джил Стайн от Зелената партия в САЩ.
Президентският избор в САЩ се състои по традиция винаги на 8 ноември. Американските президентски избори имат свои особености, които ги отличават от изборите за държавен глава в другите държави. Първото различие е закованата дата на вота. Докато в другите страни датата на президентските избори е „плаваща“, в САЩ тя винаги е една и съща – 8 ноември. Сайтът на американското посолство у нас обяснява защо това е така. Тази дата е била избрана заради по-голямото удобство, тъй като през този месец фермерите и селскостопанските работници най-лесно могат да отидат до урните – след прибирането на реколтата, но преди да падне снегът, което би затруднило пътуването. Понеже голяма част от населението в селските райони живее на голямо разстояние от избирателните секции, вторникът е бил предпочетен пред понеделника, за да могат присъстващите на неделните църковни служби да тръгнат на път след края на богослужението и да стигнат навреме за гласуването. Датата 1 ноември не е предпочитана за избори по две причини, обяснява още посолството. От една страна, тогава е празникът на Вси светии и католиците имат ангажимент да присъстват на литургията. От друга страна, търговците обикновено правят счетоводния си баланс за предходния месец на първо число от следващия.
Другата важна особеност на президентските избори в САЩ е, че те са смесени – преки и непреки. Те не са преки, макар да изглеждат такива. В този смисъл те наподобяват онези държави, при което държавният глава се избира непряко от парламентите, но в същото време американските избори не са пълно копие на тази практика.
Президентските избори в САЩ всъщност са двустепенни. По Конституция жителите гласуват за кандидат-президентите, но кандидатите получават техните гласове не пряко, а чрез Електорална (избирателна) колегия. Може да се каже, че американците гласуват за членове на тази колегия (да ги наречем електори), които на свой ред избират президента. Поради тази особеност в американската история има случаи, когато президент става кандидатът, събрал по-малко гласове на избирателите.
Избирателната колегия се състои от 538 членове електори. Това число включва броя на представителите на отделните щати в двете камари на Конгреса (Камарата на представителите и Сената). Представителството на щатите в Конгреса обаче, съответно и в колегията, не е еднакво. Колкото по-голямо население има даден щат, толкова повече са представителите му в Конгреса, съответно толкова повече са и електорите му в електоралната колегия. Най-гъстонаселеният щат е Калифорния и той има 55 електори, докато други 7 щати, които са с най-малко население – по трима електори. Специална поправка регламентира, че федералният окръг Колумбия, където е столицата Вашингтон, се приравнява към слабонаселените щати и съответно има трима електори. В крайна сметка числото 538-те електори се получава от 435 представители в Камарата на представители, 100-те сенатори от всичките 50 щати и трима електори от Вашингтон. Числото 538 предопределя и броя гласове, необходими за избирането на президент – 270 гласа на електорите.
Трябва да се знае също, че в 48 щата вотът в избирателната колегия е мажоритарен. Кандидатът, получил най-голям брой гласове при прекия вот на избирателите в щата, печели всички щатски електорални гласове. Примерно победилият в Калифорния кандидат прибира гласовете на всичките 55 електори, дори да е изпреварил опонента си само с 2 процента от гласовете на всички избиратели.
Големият въпрос на президентските избори в САЩ е дали 538-те електори могат да гласуват не така, както са решили самите избиратели. Федералното законодателство не задължава електорите как да гласуват. В някои щати електорите са задължени да гласуват в съответствие с волеизлеянието на жителите. В 24 щата е наказуемо гласуването за друг кандидат или пък отказът от гласуване. Но в други щати не е така. Все пак в повечето случаи електорите гласуват, както са им поръчали жителите на щатите, а онези, които постъпят иначе, получават прозвището „вероломници“ (faithless electors).
Поради тази особеност на президентските избори на два пъти в историята на САЩ за президент е избиран кандидатът с по-малко гласове от прекия вот на избирателите. Първият път това се случва през 1824 година, когато президент става Джон Куинси Адамс. Втория път това се случи в наше време. На изборите през 2000-та година кандидатът на демократите Ал Гор събра 48,4% от гласовете на избирателите, а републиканецът Джордж Буш-младши 47,9 процента. В избирателната колегия обаче Буш получи гласовете на 271 електори, а Гор на 266.
Изборите обаче не приключват на 8 ноември, макар че резултатите от прякото гласуване се обявяват още на тази дата. Предстои електорите да се съберат в столиците на своите щати, за да гласуват. Този ден също е известен – това е понеделникът след втората сряда от декември и тази година датата е 19 декември. След това електоралните гласове се изпращат във Вашингтон, където се преброяват на обща сесия на Конгреса, което трябва да стане на 6 януари.
Ако никой от кандидатите за президент не спечели мнозинството от електоралните гласове, изборът на президент се осъществява от Камарата на представителите – съгласно член 12 на Конституцията. При подобна ситуация Камарата избира президент с обикновено мнозинство измежду тримата кандидати, получили най-голям брой електорални гласове. Всеки щат разполага с един глас. За победата е необходимо просто мнозинство или гласовете на 26 щата. Ако никой от кандидатите за вицепрезидент не спечели мнозинството от електоралните гласове, Сенатът определя вицепрезидента с обикновено мнозинство, като всеки сенатор избира между двамата кандидати, получили най-голям брой електорални гласове.
Институцията електорална колегия и до ден днешен предизвиква спорове и различни тълкувания. „Електоралната колегия представлява група граждани, избрани от щатите да гласуват за президент и вицепрезидент от името на жителите на всеки щат", пояснява още посолството на САЩ. "Начините за избиране на електори в отделните щати са различни, но обикновено политическите партии номинират кандидатите за електори на щатските партийни конгреси или ги определят чрез гласуване в централата на партията. Гласувайки за президент и вицепрезидент, избирателите във всеки щат определят електорите. Президентът се избира от електоралната колегия, а не при прекия вот, но двете форми на гласуване са неразривно свързани“, посочва дипломатическата мисия. Според нея бащите-основатели на САЩ създават структурата електоралната колегия като част от своя проект за разпределяне на правомощията между щатите и федералното правителство. В рамките на федералното държавно устройство, учредено от Конституцията на САЩ, прекият вот на избирателите няма юридическа стойност. Поради това е възможно електоралните гласове да покажат различни от него резултати. „Въпреки всичко обаче гласовете на отделните граждани са важни за изхода на всички избори“, гласи още обяснението на посолството.
В същото време редица историци смятат, че тази система, родена заедно със самата американска държава, е въведена като компромис. Те са убедени, че бащите на Америка, макар и да са били демократи, все пак не са били напълно готови да доверят на народа избора на държавния глава.
Източник: БГНЕС
