Преди време работех с жена, загубила детето си във втория месец от своята бременност.
Още: Най-подходящата котка за вас според ЗОДИЯТА Ви
Още: Съвети от приказката "Малкият принц" се прилагат в съвременния бизнес
Беше станал, така наречения "мисед" аборт, тоест, плодът беше спрял да се развива, въпреки първоначално добрите показатели.
Наложилото се бързо отстраняване, шокът от внезапната промяна, болката и последвалите самообвинеия, дали пък не го е предизвикала по някакъв начин, се бяха задълбочили с времето и се бяха превърнали в натрапчиви мисли.
Бяха се появили физически симптоми в различни части на тялото и въпреки това, тя по никакъв начин не свързваше случилото се тогава с положението си в момента.
Още: Американски учени разработили формула за незабравимо любовно преживяване
Още: Дизайнери на мислите си (ЧАСТ I)
Жената сподели, че никога не разговаря за загубата с партньорът си, но не е спирала да мисли за това и да страда.
Независими и обективни новини - Actualno.com ги представя и във Viber! Последвайте ни тук!
Много често близките хора, както и самите лекари, съветват да се гледа напред, да се забрави случилото се, че такива неща стават и прочие фрази, които уж би трябвало да ни успокоят..
Проблемът е, че по този начин не се оставя шанс на жената, да изживее пълноценно загубата и да премине спокойно, до колкото е възможно, през всички етапи на оздравителният период.
Излиза, че чувствата и в онзи момент, са нещо не особено значимо, няма какво толкова да се говори по темата, защото животът тече, има и по-страшни неща..
Още: Как да се утвърждаваме сред другите
Сигурно има, но държейки се така, ние тотално отхвърляме и не зачитаме сегашното положение, моментът тук и сега.
Става замитане на чувства, болка, гняв и разочарование, на сълзи “под килима”, но нищо в този свят не се изтрива и не се губи, то просто се трансформира.
Продължавам да работя с още жени, които ми споделят същото, че са опитали всячески да се върнат към задълженията си, все едно нищо не се е случило, но вътре в тях е имало огромна рана, тайно са плакали и са се чувствали неразбрани и сами.
Това е продължавало с години...
Много често за тези неродени деца не се говори, и не се споменава, те са като призраци.
Но тялото помни, душата помни и след време го заявяват, по свой си начин, например с депресия, болест, травма, панически атаки или друго, дошло сякаш от нищото.
Системата, семейната система е била нарушена и търси баланс и признаване.
Какво имам предвид ?
Не може да се правим, че нещо, което се Е случило, не е било.
За болките, за случките в живота, за загубите, особено, когато са били тежки, болезнени и драматични, е необходимо да се говори.
Това е началото на изцелението и възстановяването на баланса в семейната система и душите ни.
Когато сме загубили дете, независимо в кой стадий на бременността, трябва ясно и категорично да му дадем правото да бъде, да говорим за него, да му признаем правото на съществуване.
То Е част от семейната система.
Много е важно, жените да си разрешат да страдат, да преживеят своята мъка, толкова, колко им е нужно, за да дойде моментът на смирение и приемане.
Прескачането на етапи, опитите да изглеждаме силни, могат да са само с временен ефект и той е със силно отрицателен за здравето знак.
В този случай подкрепата на мъжът до нас е наистина много ценна, той затова е партньор, а не просто наблюдател.
Жени, моля ви, говорете, търсете помощ и подкрепа, ние имаме пълно право да се погрижим цялостно за здравето си, както във физически, така и в психичен аспект.
Само когато ги обгрижим поравно, можем да сме здрави и щастливи!
Петя Симеонова,
клиничен психолог
__________________________________________
Вашите въпроси задавайте на следния имейл psiholog@petyasimeonova.com. Ще се опитам да отговоря на някои от тях.
Контакти с мен:
skype: petyasimeonova-psiholog
websait:http://www.petyasimeonova.com
https://www.facebook.com/PetyaClinicalPsychologist/
