Няма изненада в това, че изборите ще се потретят. Партиите на протеста, полупротеста, квазипротеста и т.н. имат вкупом изгода, доколкото с всеки следващи избори получават шанс да разширят електората си. Все още има гласове на ГЕРБ и на патриотите от стар тип, които да се преливат, оптимизират, запълват. Да не говорим, че най-голямата партия - на негласуващите, е огромно неожънато поле и за приобщаването му се води ожесточена битка. И за финал, има и принципен комфорт - цари спокойствие, че служебното правителство не служебничи, а има всички заложби да управлява. Вече няма човек, който невротично да подскача от мисълта, че задължително трябва да има ново правителство, понеже иначе "няма държава". Има.
Слави Трифонов обаче направи нещо много по-важно - обяви, че "Има такъв народ" ще подкрепи Румен Радев за президент. Специално в това - не сгреши. В момента издигането на президент срещу Радев е невъзможност, в която всеки кандидат ще изглежда като Цецка Цачева. И има приблизително същите шансове. Особено приятно е да си припомним, че именно от президентските избори през 2016-та започна грандиозният провал на ГЕРБ с нелепата им кандидатура за "майка на нацията". Тъкмо тази нелепост задейства каскадата от грешки, които свалиха Борисов от онова, което в демократична държава се нарича министерски стол, а в авторитарна - престол.
Но защо Слави реши да подкрепи Радев?
"Има такъв народ" по всяка вероятност вече се е отказала да управлява заедно с "Демократична България" и партията със сложно наименование, която за удобство може да наричаме Мая Манолова и другите трима. Тошко Йорданов вече започна да ги джендъросва, а нещата вече изглеждат като "несъвместими различия". За "Има такъв народ" настъпи една огромна изненада - по всяка вероятност очакванията вътре в партията са били за една четиригодишна и безпроблемна опозиция, която да трупа престиж в онова, което Трифонов и компания умеят - критика и натиск. Затова и отказът им да управляват толкова скоро е закономерен. При подкрепа за Радев обаче те трасират малко по-дългосрочна перспектива, извън напреженията, за които не са готови. Тази перспектива е - изчакване за евентуалната поява на нов парламентарен субект около президента и най-сетне по-мощна коалиция с него, вместо нерешимите ребуси и конфликти, които възникват в момента с партиите на протеста.
Втората причина е по-проста: одобрението към президента е в най-високите си нива и позоваването на неговия престиж лесно може да прелее про-Радев гласове към "Има такъв народ", доколкото не е сигурно, че БСП са единствените, които капитализират доверието към президента; това доверие многократно надвишава резултатите на социалистите така или иначе и, въпреки че Радев беше издигнат от тях, отдавна присъства по-скоро като надпартиен политик.
Между първите и вторите избори вотът за Трифонов се увеличи значително, въпреки че още тогава в "Има такъв народ" лъсна сериозна неубедителност. Не е сигурно дали сегашните настъпани мотики с Николай Василев и Петър Илиев няма да се окажат не много впечатляващи при евентуални избори - и партията да продължи да увеличава резултата си заради подкрепата към Радев.
Третата причина е най-проста: Трифонов, както и Борисов, трудно ще може да преглъща загуби, затова и предпочита да не инкасира първата сигурна. И докато е ясно, че повечето партии или няма да излъчат кандидат за президент, или ще го направят с усещането за служебна загуба, то този въпрос виси с най-голяма сила пред ГЕРБ. Кой ще бъде техният съперник на Радев за президентските избори?
Няма да е Цецка Цачева. В ГЕРБ не са толкова глупави, за да допуснат същите грешка и да не преценят, че много по-големи шансове има друг. Цвета Караянчева.
Автор: Райко Байчев
п.п. Има и четвърта причина - Трифонов да иска да спъне Радев с така декларираната подкрепа предвид натрупващия се негативизъм към ИТН. И това ще е логично, ако всичко случващо се е просто реализация на поредния проект, който да задържи на власт статуквото от 2 десетилетия насам във властта! Автор: Ивайло Ачев
