Защо българите (отново) не се ядосват?

Как се печелят седми поредни избори? Неслучайно нормалният политически цикъл е на 4 години - това е период, в който следва да се представят резултати, да съзреят нови социални тенденции и да се появи нуждата от ново представителство за тях. При съкратен политически цикъл обаче избуяват най-уродливите проявления на демократичния процес, примесени с апатия, умора и безперспективност. В този смисъл по-лесно е да се каже как не се печелят избори - оказа се, че не се печелят с програми, не се печелят с лидерски дебати, не се печелят с обещания или със заклинания.

Още: Под знамето, червеното: Нов шанс за Пеевски да оглави ДАНС. Или направо правителство

Още: Тръмп дойде - време е да си изпълнява обещанията

Разбира се, има и друг разказ. И той е как всъщност с купуване на гласове реално се печелят добри позиции, особено и именно на фона на изборната умора и липсата на вяра в програми и добри обещания.

Защо не се ядосва българинът?

На фона на протестите срещу безобразията в съдебната система, неспирните сигнали за политически чадър и покровителстването на схемите за купуване на гласове от служители на МВР, въпросите към негласуващите се увеличават.

1. Защо българинът не се ядосва на грозните и силови опити за превземане на институциите и на държавата, а скоро и на целия политически процес?

Още: Стабилността като скеч: Борисов и ИТН ще са новите сценаристи на статуквото

Още: Борисов да попритвори вратата, че извън "Дондуков" лесно се изстива

2. Защо българинът не се ядосва да наблюдава как един "свирен мач" ще предреши утрешния му ден?

3. Защо българинът не се ядосва и не противодейства на мафиотизацията със свое лично участие, вместо да чака клиентелните мрежи, ромските махали, превзетите родопски и шуменски села и Анкара да решат вместо него?

Давате си сметка, че по същество въпросът реално е един. И въпреки различните му вариации, този въпрос заслужава по-сериозен размисъл, който да надскача опорни точки от сорта на "всички са маскари". Защото "маскарата" е ясна, но на 27 октомври ще разберем дали и ние ще станем част от това "всички". 

Още: Стотици хиляди евро за реклама във Facebook: Колко харчат партиите в България? (СНИМКИ)

Още: Криворазбраната демокрация: По-вредна и от Путин

Още: Овален човек в триъгълника на властта: Политическата 2025-та по месеци

Вместо заключение

Когато институционалната ни архитектура е поставена на карта и е пред тотална разруха, няма как да очакваме едни избори да оздравят системите до степен, в която ние като граждани да им имаме доверие и да твърдим, че имаме професионални, добре работещи и силни институции, че имаме нормална и независима съдебна система, че имаме регулатори и контролиращи органи, от които реално зависи ежедневния ни живот и те да са ефективни и т.н.

Затова няма как да не са верни думите на политолога Иван Кръстев, че нашето общество е "разкъсвано от цинизъм и недоверие" - при такова политическо представителство и при такова политическо поведение виждаме най-уродливите прояви на обществените разбирания за управлението, което вече не се разглежда като представляващо максимално широк кръг социални групи, а се е превърнало в обикновено агиткаджийство.

И докато се надвикваме за дребнотемия, някои "момчета" заплашват да променят разбиранията ни за демократичния процес изобщо. Вярвам, че е въпрос на време кога българинът най-после ще се ядоса на това силово превземане на държавата. Защото и то е процес - както е процес създаването на държава, която да се харесва на огромното мнозинство в България. Процесите за ден не стават, трябват много усилия, упорство и време. Така че всички ние трябва да решим КОЙ е по-упорит в този процес.

Още: Министерство за младежта: Политиците заговориха за голямата промяна в дебат с младите хора (СНИМКИ)

Автор: Ивайло Илиев