Само преди 1 седмица написах материал, озаглавен "Факти срещу политици: Познайте КОЙ губи лошо". Написах го с увереност, че когато явно неверни твърдения бъдат показани и оборени с факти и по логически път, оттегляш доверието си от говорещия невярно. Или казано по-просто – когато хванеш някой да те лъже, не продължаваш да му вярваш!
Да, ама не – резултатите от изборите за 49-ти парламент доказаха точно обратното: Данни: Партиите, които водят в "Лъжеш ли?", печелят и най-много гласове за 49-тия парламент. От влезлите в парламента тези, които са били най-напред в класацията "Лъжеш ли?", печелят най-много гласове спрямо резултатите си от предишните избори.
Какво значи това? Че съм се излъгал брутално. Математиката го доказва – явно колкото повече лъжеш, толкова по-добре. Азбучна истина в политиката, особено в нашата.
Още по-жалкото е, че да лъжеш е изкуство, но политическите лъжи в България са всичко друго, не и изкуство. Те са плоски и елементарни – дори деца лесно ще ги проумеят. Така си мислех – е, не съм познал.
На сегашните избори в България са гласували 40,63% от имащите право на глас. Останалите – не. Тези данни са като цяло много константни – около 35-40% от можещите да гласуват го правят, другите не искат. А неискащите са повече – и това е пагубно, защото изборът де факто става нелегитимен, след като не е извършен от над 50% от имащите право на глас. Парадокс, но не е незаконен.
Оправданията на 60-те процента негласуващи са ясни – няма за кого, не ме интересува. За мен лично е крайно, повече от несериозно - за мен тези хора проявяват чутовна тъпота, като при това изключително много от тях всъщност са интелигентни хора, но явно изпаднали в обществен амок: "Не ме интересува, аз съм важен". Затова в следващите редове ще кажа следното:
Определено ни е време за "Възраждане". Време е Костадин Костадинов и партията му да спечелят парламентарни избори – с разлика, най-добре за пълно мнозинство без нужда от коалиция. Това е като безнадежден медицински случай – България е в състояние на тежка обществено-политическа болест и единственият ѝ шанс е шокова терапия. И за да може 60-те процента незаинтересовани да се заинтересуват, трябва да им се случи нещо извънредно.
Народът е казал, че насила хубост не става, само че аз не съм съгласен – най-големият възход идва след най-голямото падение. Това е природното равновесие. Затова е време България да затъне зверски - така зверски, както не можем да си представим, например като Украйна на 24.02.2022. И като в Русия - там как хубаво стана, нали? Пенсионната реформа върви с масова утилизация на фронта в Украйна, всичко вече си е руско, родно - няма западни "глезотии", а в училище основният урок е как се разглобява автомат на половин век минимум. Ще свикнат и у нас младежите Чичко Милиционер да ги пошляпва в "социалните" мрежи, не само под колоните на Министерския съвет. Вярвам, че г-н Костадинов и съпартийците му са най-добрите за изпълнението на задачата по пълното затъване. Вярвам, че те категорично ще покажат и докажат, че кафявото, което представят и рекламират за шоколад в политическия си станиол, е едно съвсем различно кафяво. Но трябва да им се даде възможност да ни накарат да го изядем – до последната миризлива и смрадлива трохичка. А докато хапваме с апетит, да си спомняме как Костадинов прокламираше "Белене" - не ядрената централа, да уточня.
Затова – на следващите избори гласувайте за "Възраждане". Да проверим на практика дали насила хубост става – друго не остана.
п.п. И докато гълтаме кафявото лекарство, демократите от ПП и ДБ да си помислят хубаво защо са най-губещите като отлив на гласове на настоящите избори. Да помислят как говорят с хората, които не са в София и в Пловдив. Да си дадат сметка разбират ли и адресират ли проблемите им. И да си дадат още повече сметка възможно ли е всичките им лица, които са им лидери, да бъдат приети дори като хора, с които въпросните избиратели биха разговаряли за проблемите си.
60% - 6 от 10 българи не ги интересува нито един политик. Умният политик ще търси начин да достигне до тези хора. Гениалният политик ще го намери. ПП и ДБ сами да кажат дали са умни, камо ли гениални!
Автор: Ивайло Ачев
