Защо вече не идват нови столичани в София? Защото всички вече са там.
Този брадат виц вече е реалност, която пък е резултат от десетилетия с лошо управление на страната. Възможностите за работа и за развитие от много години са най-добри в София и затова българите я предпочитат. А концентрацията на хора в град, предвиден за много по-малко жители, е огромен проблем. И именно напливът на нови и нови хора към столицата е основната причина да се строи толкова много.
Но да оставим настрана убийствената за икономиката и за битието на българите централизация - бъдещето е в регионите и рано или късно това ще се случи и при нас. Проблемът на големите градове и особено на София е в безразборното и грозно презастрояване.
Малцина вече си спомнят китните улички в "Лозенец". От аристократичен квартал на творци, учени и интелектуалци, той се превърна в щабквартира на мутри и мутреси, на анцузи и силикон. Новото строителство в тази част на столицата стига до гротеска. Овали и остри триъгълни тераси съжителстват в невъобразима еклектика. Розови обли тераски гледат към отстоящи на 2-3 метра съседни такива, само че квадратни и резедави.
Не стига това, ами и в някои отсечки просто няма проход и връзка между две успоредни улици - всеки сантиметър е застроен. Няма! Цели малки улички са напълно изчезнали, за да може вездесъщият Инвеститор да утоли лакомията си.
Вървейки към Южния парк, няма как да не забележим, че част от него е вече отхапана и новопостроените грозотии са в самия парк, опират в пейките му. Оказва се обаче, че гневът към общинарите невинаги има резон, защото голяма част от парковите площи са частна собственост. Даже езерата в Южния парк, обитавани от патици, са частни.
Идеята да бъдат отчуждени тези имоти, общината да плати на собствениците и парковете да си останат паркове, е прекрасна. Но се видя, че е неизпълнима, защото столичната местна власт няма откъде да извади толкова пари, а държавата, носеща основната отговорност за концентрацията на населението в 2-3 града, упорито отказва да забележи този проблем и да се намеси. Например, чрез по-силни законови мерки за обезщетяване, когато даден имот засяга силно обществения интерес.
Затова остава вариантът частната инициатива да прояви въображение и да не строи само надиплени една в друга жилищни сгради, а и някакви други неща. Къци Вапцаров, например, който също има собственост в Южния парк, беше намислил да изгради атракцион или цирк. Защо не? Подобен проект би бил печеливш, макар и с по-бавна възвращаемост от една жилищна сграда.
Културата ни на строене всъщност е големият проблем. Както и концептуалното мислене.
По времето на Софиянски имаше идея строителството да расте по посока Ботевградско шосе. Какво по-логично от това да се застроява именно към равнината? Но не, вездесъщият Инвеститор реши първо да обгради цялата Витоша със "затворени комплекси", след което поглежда и към парковете.
Защо не погледне, примерно, към площите между "Люлин" и Банкя? Кое му е лошото на този район? Някои по-умни хора отдавна видяха потенциала на мястото, купиха, построиха и днес притежават отлични имоти в суперлокация. Или пък какво му е лошото да се разраства София в посока към Драгоман? Все идеи, споделяни от архитекти по различни форуми. Но няма кой да слуша архитектите. Друго си е да купиш един парцел и да боднеш кооперация, от която апартаментите са се продали още преди да са построени.
Разбира се, София не е само "Лозенец" и не само в Южния парк има частни терени. Такива има и в Борисовата градина, но те са обект на друг вид апетити. И там общинската власт следва да си опича акъла рано-рано - когато се прави Подробен устройствен план, а не след като се направи!
Застрояването на "Младост", примерно, също беше съпътствано от проблеми - колко протести имаше за унищожени зелени площи, колко петиции и протести. Защото ако нямаш парк и нямаш зелена площ в междублоковото пространство, какъв живот е това? Живеем като бройлери и за да не звучи грозно, го наричаме урбанизация.
Как са устроени другите столици всеки може вече да види. И няма нужда да даваме за пример Берлин, на който една трета от територията му са паркове, че и горички.
Централните градски части почти в цял свят са плътно застроени, но съществуват достатъчно достъпни с обществен транспорт паркове и градини. Но в другите страни има държавна политика, има работеща икономика и редица други фактори, предотвратяващи прекомерната концентраци на хора. Дали сме бройлери, защото у нас Инвеститорът е вездесъщ? Или е по-скоро обратното?
Автор: Евелина Гечева
